В Ирак няма гражданска война, а война срещу гражданите. Насилието в момента е предизвикано от различни източници – поритически, сектантски, а съществува и вътрешен и международен тероризъм. Това казва в интервю за ЕКСПРЕС.БГ вицепрезидентът на Ирак. И още: Войните избухват, когато една страна започва да чувства превъзходство над другата и е в състояние да я победи, или пък дадена суперсила изпада в криза и се смята за застрашена.

Накъде върви Ирак, 5 години след Саддам, г-н вицепрезидент?

Това, което в момента преживява Ирак, е исторически процес, целящ премахването на пораженията, постигнати от десетилетия на войни, репресии, катастрофи и икономически упадък, международно ембарго, регионални конфликти и различни международни намеси. За това не може да се очаква решение за една или дори няколко години. Народната подкрепа за промените е голяма. Но проблемите, причинени от липсата на сигурност, отчайват хората и ги хвърлят в апатия. Това не означава отричане на промяната – напротив – въпреки всичко, хората не желаят връщане назад.

В Ирак в момента наблюдаваме въоръжени конфликти между армията и шиитски групи.

Насилието в момента е предизвикано от различни източници – политически, сектантски, а съществува и вътрешен и международен тероризъм. Насилието също е с регионални и международни измерения. То действа с различни средства и е насочено към всички; това го прави уникално в историята на човечеството, наблюдаваме такова явление за първи път в историята. Насилието ни приближава от четири страни, използва всякакви средства. В него няма единен фронт, а групите, които го извършват, не се легитимират; нямаме ясен враг, било то секта, групировка или пък националност. Насилието е хаотично и не щади никого. Но да се говори, че има гражданска война, не е правилно. Смятам, че по-вярната формула за това, което става в Ирак, е, че има война срещу гражданите, а не гражданска война. Насилието цели да ограничи развитието на обществото. Положението не е извън контрол. Когато армията иска да влезе даден район, тя може да го направи. Ситуацията при една гражданска война би била различна. Това е доказателство, че тези, които предизвикват насилие, са много по-малко на брой в сравнение с тези, които все още признават правителството за законно.

Вие отправихте остри критики срещу американската администрация на форума в Давос. Сега пък говорите за войните на другите на територията на Ирак. Дали наистина Ирак вече е арена на чужди конфликти?

Със сигурност мога да кажа, че американците допуснаха големи грешки. Ние, иракчаните, и държавите в региона, също направихме не малко такива. Другите вече са част от проблема и част от решението му. Съществуват както положителни, така и отрицателни процеси, които наблюдаваме в Ирак. Премахването на деспотичния режим и опитът за изграждане на демократични отношения причислявам към положителните. Но обявяването на страната под окупация – към отрицателните. Независимо от причините, които доведоха чуждите войски в страната, те сега представляват едновременно притеснителен и балансиращ фактор. Много среди, които до сега искаха американците да напуснат Ирак, в момента настояват да останат тук.

Искате да кажете, че новата стратегия на президента Буш означава признание за предишни грешки и цели да предотврати евентуални американски поражения в Ирак и региона?

Новата стратегия беше обсъждана в детайли от иракското ръководство. Повечето лидери  подкрепят тази стратегия и нейните цели. Те виждат в нея положителен фактор, включително и пращането на допълнителни американски войски. Администрацията на Буш осъзнава измеренията на провала си в политиката за Ирак. Демократите и републиканците искат успех, но разногласията между двете партии се отнасят до идеите за управление на Ирак и до това, как да получат подкрепа на общественото мнение. Докато ние, тук, също желаем успех на новата американска стратегия. Не бихме желали провал на новата стратегия, защото цената ще бъде платена от нас. Не само Ирак, но и целият регион ще влезе в нов етап на насилие и войни.

Но Ирак ще остане ли полигон на сблъсъци и разчистване на сметки с американци на своя територия?

Не желаем това да се случва. Иран продължава да твърди, че подкрепя политическите процеси в Ирак. Вярно е, че съществува конфликт между Техеран и Вашингтон. Иракчаните искаме ирано–американският диалог да постигне договореност. Същото желаем и за отношенията между САЩ и Сирия, между Турция и арабския свят, Иран и арабския свят, както и между сунитите и шиитите в региона. Многократно сме изразявали желание за по-широко арабско присъствие в Ирак, специално от страна на Саудитска Арабия и Египет. Страната ни е много важна държава в региона и още дълго ще остане такава.

Очаквате ли да се проведат преговори между регионални и световни сили за постигане на сътрудничество за подпомагане на демократичните процеси в Ирак?

В политиката съществува баланс между силите. Когато тези сили влизат в битка, не осъзнават, докъде биха могли да стигнат. Затова прибягват към сблъсъци, за да премерят слабите и силните си страни, след което всяка от тях вече осъзнава границите на възможностите си. Тогава битката се трансформира от сблъсък в диалог и постигане на споразумение. В момента ние вече преминаваме периода на сблъсъка и достигаме до измерването на възможностите. Но въпросът е, кой ще иницира дилога. Имам усещането, че всички, освен екстремистите, не желаят сблъсъци. Но не мога да не призная, че ситуацията е много деликатна, и най-малката грешка в анализирането й ще доведе до опасни процеси.

Този сблъсък очертава ли възможност за американско – ирански въоръжен конфликт?

Двете страни осъзнават, че, ако избухне военен сблъсък, той много трудно ще бъде ограничен. Теренът на конфликта е прекалено широк, големи са възможностите и от двете страни. Не мисля, че съществува регионален или международен фактор, който да хвърли района в нова война. Но това не означава, че такава е изключена. Войните избухват, когато една страна започва да чувства превъзходство над другата и е в състояние да я победи, или пък дадена суперсила изпада в криза и се смята за застрашена. САЩ са огромна сила с огромни възможности. Можеш да победиш такава суперсила в битка, но не можеш да анулираш американското присъствие, или пък да го пренебрегнеш. В същото време, Иран вече се превърна в голяма регионална сила. Направени бяха опити за премахване или ограничаване на тяхното влияние, но това не бе постигнато. Нещата не могат да бъдат предначертани, особено ако една от страните чувства страх, или пък криза. Първата искра на пожара може да бъде предизвикана от най-дребен жест и тогава никой няма да може да потуши огъня. Но аз мисля, че всички търсят начин да избягат от кръга на опасността. И вероятно ескалацията на заплахите цели, все пак, да бъде постигнат диалог.

Това означава ли, че в района ще се възцари спокойствие?

Сблъсъците ще продължават, докато не бъдат установени стабилни позиции. Няма да стигнем точката на стабилизацията, защото това се нуждаем от нови фактори.