Изборната кампания на демократите в САЩ е не просто интересна, тя поставя прецеденти в американската политическа история. Да видим какви

Да започнем с Хилъри Клинтън. Досега в предварителните избори тя преживя такива обрати, от които можем да напишем учебник по изборни кампании. Г-жа Клинтън първо бе неизменен фаворит за кандидат-президент на Демократическата партия, след това се изравни по гласове с Обама, а после загуби почти изцяло шансовете си за номинация. След като бе почти изпаднала от надпреварата, тя отново се завърна в играта като спечели победи в Охайо, Роуд Айлънд и в Тексас, за да излезе на първите страници на американските печатни медии с прякора “победителят”. Настоящото и положение обаче далеч не показва победа. Клинтън има 1479 гласа за конферецията на демократите и изостава сериозно зад Обама, който със своите 1621 е твърде близо до спечелването на номинацията за кандидат президент. Битката ще спечели този от двамата, който събере 2024 гласа.

Досега Обама успя да спечели повече на брой, макар и по-малки по размер и население щати. Обратно - Хилъри Клинтън досега спечели големите щати, но въпреки това кампанията й тръгна надолу. Тя загуби тонус, започна да говори с клишета и изостана зад Обама. В момента обаче г-жа Клинтън прави нещо рядко срещано. Тя се държи като кандидат, който просто отказва да загуби.

Расата и полът. Имат ли значение в американската политика?

В момента изглежда като че ли Барак Обама ще грабне номинацията за президент. Досега той спечели вота на повечето от избираемите делегати на демократите, където е почти невъзможно да бъде победен от Хилъри Клинтън. Тя може да спечели при супер делегатите и евентуално да ги убеди, че би била по-добрият кандидат в изборната битка срещу Джон Маккейн. Суперделегатите обаче са предимно бели по раса сенатори, конгресмени и партийни функционери, които са по право членове на партийната конференция.

Представете си какво би се случило, ако белият елит на Демократическата партия гласува срещу срещу чернокожия Барак Обама във вътрешнопартийната му битка с Хилъри Клинтън. И то ако Обама вече е спечелил прекия вот на регистрираните избиратели на партията. Ако това стане, въпросът за политическото неравенство между расите неизбежно ще стане център на изборната кампания. И вероятно ще донесе нова загуба в президентските избори за Демократическата партия.

Между другото, темата за расите и за политическите малцинства набира скорост в президентските избори. Тя създава едновременно положителни и отрицатели прецеденти. Отрицателни, като например коментарите на пенсионирания вече свещеник Джеремая Райт, дългогодишен духовен лидер и изповедник на семейството на Барак Обама. Той почти запали фитила на “бурето с барут” в изборната кампания. Райт стана национално известен с отправяните през последните години обиди към правитеството на САЩ и заради проклятията му към към собствената му страна.

Често тези проклятия и обиди са били отправяни по време на проповедите му в църквата. Те включват послания като “Господ да прокълне Америка за това, че убива невинни хора”, “Америка е убиец № 1 в света” и “Правителството на САЩ пусна вируса на СПИН”.

Заради такива думи Барака Обама, който не веднъж е признавал, че Джеремая Райт е негов духовен водач, бе поставен от конкурентите си и от медиите под силен натиск. Те поискаха от нега да каже дали е бил съгласен с това, което казва неговият пастор. Обама имаше две възможности. Едната - да остави спекулациите да висят във въздуха и другата, да говори повече за това, как той вижда мултиетническа и мултирасова Америка.

Барак Обама избра второто и държа 45-минутна реч, в която се опита да обясни позицията си за ролята на различните раси в политиката. В нея той започна с  известна степен “шокиращото” твърдение, че Конситтуцията на САЩ е недовършена в ежедневния живот, защото ежедневието на американците не се основава на принципа за равни шансове за всички.

Обама заяви, че, въпреки че американската нация идва от различни места и хората в  САЩ имат различни корени, той вярва, че всички се движат в една и съща посока. Обама специално намекна, че има братя, сестри, братовчеди и роднини от всички възможни раси в американското общество. Акцентира на това, че баща му е чернокож кениец, а майка му - бяла жена от Кентъки. Обясни, че е бил отгледан от бял баща, ветеран от Втората световна война и че се е оженил за жена, която произхожда от род, в който е имало роби от американския юг.

“Никога не съм забравил откъде идвам и знам, че моята история не би била нито такава, нито възможна никъде другаде по света, освен в САЩ”, са част от думите на Обама. Той специално изтъкна, че се гордее с това, че успял да обедини чернокожи и бели американци в щат като Южна Каролина, където все още се вее знамето на южната Конфедерация, загубила гражданската война от 1861 г. - 1865 г.

Обама ясно заяви, че расовият въпрос е на дневен ред в изборната кампания и се пошегува, че в началото й едни коментари са го определяли като прекалено черен, а други като твърде бял за афроамериканец. Той не пропусна да заяви, че разбира бедните бели американци и тези от средната класа, които работят години наред по 10 часа на ден, само за да видят как спестяванията и перспективите им се стопяват в поредната икономическа криза.

Като цяло речта на Обама го извади от трудна ситуация и дори му донесе дивиденти. Той затвърди позицията си на човек, който “разбира обикновените хора в САЩ”, независимо от цвета на кожата им.

Зад картината, която той рисува, тази на равенство и шансове за всички, обаче, стоят съвсем различни неща. Като например конкретни икономически идеи, мотивации на отделни хора и социални прослойки, различни стандарти на мислене, идващи от образователен статус, традиции и много други фактори. Дори различни виждания за това какво означават личният и семейният успех.

Зад призивите на Обама за достъпни училища и изравняване на шансовете на американците за достъп до здравни грижи, до добри работни места и до получаване на заеми от финансовата система, обаче, стоят съвсем реални цифри.

И те са свързани с това, че къде заради пуснатите от банките през последните няколко години кредити за жилища с не много прозрачни условия, къде заради безотговорността на хората, къде заради други обективни условия, днес около 2 милиона семейства са застрашени от това да загубят домовете си, защото не могат да изплащат кредитите си.

Тук някъде, в съвсем конкретната икономическа реалност, пламената риторика на Барак Обама се среща с реалността. А тя е, че Америка е страна, в която безотговорното икономическо поведение и животът на кредит са риск, който със сигурност не може да бъде обяснен с това дали си бял, черен, азиатец или пък си мъж или жена.

Малко социология

Засега Обама успява да убеди повечето привърженици на Демократическата партия, че “промяна” е най-важната дума за Америка. За това му помага харизмата му и житейската история на личния му успех.

За избирателите на Демократическата партия най-важният въпрос очевидно е “Кой може да донесе промяна?”. 70% от тях казват, че това е определящо за вота им. Само 19% казват, че е важно кой е по-опитният кандидат, дали Барак Обама или Хилъри Клинтън.

Това, което дава сериозно предимство на Обама, е въпросът на кого може да се има повече доверие. Тук Хилъри Клинтън губи. 52% от избирателите на демократите казват за нея, че е по-скоро “искрена”, а 48%, че е по-скоро “неискрена”. При Обама цифрите са други. 70% от регистрираните избиратели на демократите казват, че той е “искрен”, а 30%, че е по-скоро неискрен.

Твърде вероятно е точно тези нагласи да решат битката в Демократическата партия и да направят Обама първият афро-американец, издигнат за президент от една от двете големи американски партии. Ако има нещо, което САЩ постигнаха в тази изборна кампания, то със сигурност е, че показаха на света, че в Америка всеки има шанс. И тук Обама е прав. САЩ действително са единствената страна в света, в която човек от   малцинствена раса или етническа група може да бъде водещ кандидат за президент. Това със сигурност е нещо, което си заслужава да бъде осмислено!

Ако вярваме на самия Обама, обаче, не е важно каква е расата ти, а как възприемаш Америка и как виждаш развитието на страната – вътре в американското общество и навън по света, където има прекалено много проблеми и само една нация, която проявява воля да търси решения. И винаги е обвинявана за това. Понякога справедливо, а понякога твърде много погрешно.