Категорично НЕ бих препоръчала на клиентите си режисурата, по която бе организирана пресконференцията! Със сигурност форматът - половин работен ден пресконференция, било и в неделя, не е е особенно работещ. Както и събирането на 3 в 1: обръщение – 40 мин; отговори на журналисти, разговор с граждани. Това казва пред ЕКСПРЕС.БГ председателят на асоциация ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и управител на ПР-агенции CNR и CNR communicatons. И още: Голямата гордост на президента за благотворителните му акции е странна. Този тип начинания са характерни за президентските съпруги.

Г-жо Дайнова, каква оценка поставяте на пресконференцията на президента Георги Първанов от гледна точка на политическия ПР?

Фактът, че държавният глава поиска разговор с обществеността, е изключително позитивен. Според законите на ПР-а той осигурява анализи и коментари за себе си в публичното пространство минимум за една седмица. Експерти от различни дисциплини ще коментират подробно посланията и говоренето му на тази пресконференция.
 
„Първанов поведе мощно по политически ПР” бе заглавието в един вестник в понеделник. Необходим ли е на президента толкова мощен ПР?

Мощността на ПР-а ще се определи по-късно. А дали му е необходим – такъв тип въпрос не може да съществува в една европейска държава. Публичните комуникации са неразделна част от битието на всеки политик. Друг е въпросът какви са формата, ритъмът и форматът на изявите. Със сигурност форматът - половин работен ден пресконференция, било и в неделя, не е особенно работещ. Както и събирането на 3 в 1: обръщение – 40 мин; отговори на журналисти, разговор с граждани. С журналистите той може да говори доста по-често. Така организирана пресконференцията явно подчерта не честите публични изяви на президента.

Според Вас, какви бяха основните послания на държавния глава в тази му публична изява и постигнаха ли те търсения ефект?

Основните послания на президента Първанов са насочени към политическия корпус на България. Промяна в изборното законодателство, промяна на Закона за референдума, статутът на политическите партии - това са все неща, които засягат политиците. Акцентът върху мажоритарния избор е реверанс към избирателя, но, както се казва: „Президентът кихна, ще видим колко здрави са законодателите в България”. Не ми стана ясна репликата му за „анти московски гамбит”, може да е не особенно удачно развитие на „Големия шлем”.

В две президентски републики – Русия и САЩ, държавните глави всяка година правят програмни изказвания. Американският президент произнася традиционното си слово „За състоянието на Съюза” пред Конгреса на САЩ, а настоящият руски президент Владимир Путин дава пространни пресконференции. Пресконференция или реч имат по-голям ефект за публиката?

Пресконференцията и словото са съвършено различни инструменти за публична комуникация. Различни са целите, различни са тактиките и похватите при реализацията им. Думата „пресконференция” в себе си съдържа, това, за какво е предназначена – за пресата. Т.е., изначално Първанов е разчитал на вниманието на политическите централи и медиите. Затова, по мое мнение, гражданите имат право да се чувстват ощетени. Декларираното количество зададени въпроси от гражданите – около 1000, е скромен резултат. Вероятно е имало пропуски при стратегията на оповестяването.

Направи ли екипът от имиджмейкъри на президента ПР-грешки и какви при построяването на неделната изява?

Освен недобрия формат и времетраенето, хубаво би било имиджекипът на президента да му припомни неговото изборно послание - че е президент на всички български граждани, с оглед на неговите идеи за контрола на адресни регистрации на гласоподавателите. Аргументът му за намален интерес към политическите партии не може да бъде подкрепен с твърдението му за ниската избирателна активност. Тя никак не е малка, на местните избори гласуваха половината от регистрираните в избирателните списъци и ако се погледне развитието на активността, тя расте в сравнение с предишните местни избори. Всъщност през 2007 г. за първи път има покачване на активността. И екипът на президента би било хубаво да го знае.
Голямата гордост на президента за благотворителните му акции също е странна. Този тип начинания са характерни за президентските съпруги, а президентът е добре да се явява с програма за действия за един или друг проблем. По-важно за България е да има центрове за високотехнологична медицина, а не да се произвеждат пациенти за икономиката на чужди страни.
Не бих изпратила президента на среща с обществеността за презентация на позитивни идеи в тъмна монохромна гама на костюм и вратовръзка. Повече ведрина не би попречила за случая.

Бихте ли препоръчала на клиентите си режисурата, по която бе организирана пресконференцията на Първанов – журналистическите въпроси да се редуват с въпроси на хора от народа?

Категорично НЕ! Разговорите със журналисти са едно, разговорите с гражданите са съвсем друго. При разговорите с хората журналистите могат да бъдат наблюдатели, без да изяждат времето, определено за комуникация.

Остана ли впечатление, че въпросите от гражданите са подбирани?

Филтър при подбора на въпросите е необходим, с оглед на това, че трябва да се отсяват нецензурни и груби изрази. Иначе, смятам че въпросите на гражданите, стигнали до ефира, показаха, че те искат президентът да се занимава със социалните въпроси. Тук прави впечатление съвпадението между желанието на президента за увеличаване на правомощията му и нагласата на хората той да поема решаването на неделигираните от Конституцията въпроси, т.е. имаме меко подадена предпоставка за президентска република. Първичната оценка, че хората питат президента за пенсиите, здравеопазване, образование и материалното благосъстояние, защото не знаят за функциите му, е повърхностна.

Георги Първанов отдели 3 часа и 20 минути за посланията си и почти настигна Владимир Путин, чиято най-дълга пресконференция е 3 часа и 32 минути. По този показател българският президент има да догонва още само Фидел Кастро и Уго Чавес. Дължината на изявите от този тип пропорционална ли е на ефекта, който целят и постигат?

Начините на комуникация в отделно взета държава са в зависимост от нагласата и манталитета на аудиторията. Неслучайно се казва, че ПР-ът е локално знание. В едно съм сигурна - не е имало много хора, които в неделя са седели три часа и половина пред телевизорите, за да гледат по БНТ изявата на президента. Впрочем, толкова големи формати са уморителни и за самия „изпълнител”. Взимането на таймаут с влизането на вицепрезидента в разговора, засили скуката и умората. И нека да не забравяме, че трите часа и половина на Путин за над 200 млн. аудитория, разположена в различни часови пояси, не е същото, като повече от три часа за 7 милиона.