Албена Денкова: Очаквах хората да ни линчуват

Зимни спортове

Последиците от катастрофата на Максим ги носим двамата, категорична е Албена Денкова Аз няма да продължа с друг партньор, казва още Албена коментирай във форума: Зимни спортове

В първите три седмици след трагедията си мислех, че хората искат да ни изведат на площада и да ни линчуват. В момента, в който излязох от вкъщи обаче, видях, че много от околните бяха положително настроени и дори ни изказваха подкрепа, каза Албена Денкова в предаването "Здравей България" на Нова тeлевизия относно първите си очаквания за реакцията на хората след катастрофата на партньора й Максим Стависки миналия месец.

- Излязохте ли вече от шока след катастрофата?
- Не. Как може да излезеш толкова бързо от такава ситуация? И последствията, и споменът за инцидента ще ни преследват. Още повече че всичко е изнесено на показ в медиите и се коментира постоянно. С Максим много тежко преживяваме това. Три седмици аз не можах да изляза изобщо от вкъщи. Чувствах се потисната. Максим и досега не излиза, освен когато се наложи. Как го преживяваме? Ние не сме го преживели още.
- Приемате ли го като своя лична трагедия?
- Няма начин да бъде другояче. Тази трагедия засегна цялото ми семейство - майка ми, баща ми, сестра ми и няколко от най-близките ми приятели.
- Допускахте ли някога, че животът ви може да се промени толкова рязко и бързо?
- Нито съм мислила, нито съм очаквала. По принцип и двамата сме здраво стъпили на земята, никога не сме се заблуждавали за каквото и да било. Но наистина такъв обрат не сме допускали. За една секунда животът ти се обръща с главата надолу. Допреди миг всеки те е обичал, всеки те е гледал с възхищение, бил си пример за толкова много хора. Изведнъж мнението на хората се обръща - нападат те, коментират те.
- Така ли смятахте, че ще реагират обикновените хора?
- Смятах, че всички ще реагират така, поне в първите три седмици след катастрофата, докато не излизах и не се срещах с други хора. Но работата ми като президент на федерацията по кънки ми наложи да се престраша да общувам. Мислех си, че всички искат да ни изкарат на площада и да ни линчуват. Когато излязох от вкъщи, видях, че нещата са по-различни. Въпреки че фактът си е факт - това е трагедия. Но срещнах разбиране и поддръжка. Има хора, които подкрепят мен, подкрепят и Максим. Както получавахме безброй писма от почитатели, когато бяхме на върха, така и сега ни изпращат послания за подкрепа. Страшно съм благодарна за това.
- Обадиха ли ви се известни хора от вашия спорт?
- Много. Те оценяват ситуацията като нещастен инцидент, който може да се случи на всеки. Това, че сме ние, че сме постигнали нещо в живота, че сме спортисти, че сме станали световни шампиони, няма значение. Ние сме хора като всички други и нямаме застраховка, че на нас не може да се случи. По този начин приемат станалото всички от нашите среди във фигурното пързаляне. Много от тях ни се обадиха, наложи ни се да общуваме с някои от тях в Русия покрай телевизионното състезание "Ледена епоха". Те изцяло ни подкрепят и стоят зад нас.
- Намирате ли оправдание за Максим?
- Не мисля, че съм достойна да го съдя. Има нещо по-висше от мен, което ще го съди. Смятам, че неговата съвест, това, което той е видял, преживял и почувствал при катастрофата, ще го потриса и ще му остави белег за цял живот. Не е нужно и аз да му бъда съдник.
- Как разбрахте лично вие за инцидента?
- Максим се обади по телефона, като се опита да скрие от мене, защото знаеше, че страшно ще се притесня. Но новината неминуемо щеше да стигне до мен. Честно казано, не искам да се връщам точно в тези детейли, защото няма да мога да се сдържа да не заплача.
- Цената, която вие, Албена, платихте за тази катастрофа?
- Потърпевша съм наравно с Максим, тъй като ние винаги сме били едно цяло и така ще бъде. Всичките последствия ги носим заедно
- Какво ви казва Максим за това, което се е случило?
- Първоначално не говореше, защото се опитваше да се справи сам. Ако това се беше случило с човек, който не е публична личност, нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин. При нас всичко е на показ. Трудно е да се справиш сам. Аз се опитвам да му помогна с каквото мога. Максим е с много силен характер и винаги ми е бил опора. Сега няма начин да не съм до него. Каквото мога, ще направя за него в тази ситуация.
- Това краят ли е на вашата шампионска двойка?
- Все още не, защото имаме доста предложения за участие в различни шоупрограми. Преценили сме с Максим, че в момента не се чувстваме готови и не искаме да поемаме такива ангажименти. Ако има изключения, то е защото сме подписали договори преди инцидента. Няма как да ги откажем. Надявам се това да не е краят на нашата спортна кариера. Защото само фигурното пързаляне може да ни измъкне от тази трагедия, да ни вдъхнови и да ни изправи на крака.
- Готова ли сте да продължите?
- Не съм готова, но кой ме пита. Това, което сърцето ми подсказва, и това, което ме съветват най-близките хора, е, че спортът е единственият шанс за нас с Максим да излезем от този омагьосан кръг.
- Максим съветва ли ви да продължите сама?
- По принцип е много загрижен за мен, защото разбира цялата тежест на положението и пред какво изпитание съм поставена, без да съм пряко виновна. Оказва ми голяма подкрепа, въпреки че и той има нужда от подкрепа. Окуражава ме, помага ми в телевизионния проект, в който участвам сега в Москва.
- Там трудно ли ви беше?
- Много трудно беше да общувам с хора, да срещам когото и да било, особено пък хора, които познавам. Но пак казвам, че те реагираха различно от това, което аз си представях. Срещнах съчувствие. Максим също беше поканен в този телевизионен проект. След инцидента продуцентите настояваха за неговото участие, за да ни помогнат по някакъв начин, за да се занимаваме с нещо и да не потъваме в нещастието си. Но Максим реши, че не е уместно. Стана много затворен в себе си, което изобщо не е присъщо за него.
- Успявате ли да стигнете до него?
- Аз да. Но в първите седмици и за мене беше трудно да намеря път към душата му. Беше странно да го видя в такова състояние. Защото и в най-тежките ни моменти в спорта, които в никакъв случай не могат да се съизмерят с мащаба на това нещастие, на Максим му минаваше за няколко часа или най-много за ден. После отново беше усмихнат и зареден с енергия. Така повдигаше и моя дух, защото аз съм по-големият песимист от двамата, приемам нещата по-драматично. Максим е оптимистът в двойката. Затова да го видя в такова състояние, беше много тежко за мен. Смятам, че той ще се справи. Има много положителни качества в характера си. Каквото и да реши съдът за вината му, Максим ще го приеме с достойнство и с отговорност. Ще понесем и двамата това, което трябва да понесем.
- Смятате ли да продължите само вие, без него?
- "Ледена епоха" е единственият проект, в който мога да участвам без Максим. Немислимо е да продължа с друг партньор. Цялата ми изява на леда и моят свят е свързан с него. Не искам и няма как да продължа сама. Надявам се да успеем да се върнем на леда независимо под каква форма, стига той да има желание. А аз ще настоявам за това. Спортът беше нашият живот до момента, заниманието, което ни е давало много сили, вдъхновение и любов.
- Но той ви е съветвал да продължите сама.
- Максим иска да не поемам цялото бреме върху себе си, защото за нищо не съм виновна. Благодарна съм му за тези думи. Но няма начин да не съм до него и няма начин да не поема каквото мога върху своите плещи, за да облекча неговата вина. Ние винаги сме били безкрайно искрени към хората и може би затова толкова ни обичаха. Сега ни съветват да си мерим думите. Но това не е нашият маниер на общуване. Всяко нещо, което казваме, е казано от сърце.
- Суеверна ли сте? Вярвате ли, че сте по някакъв начин прокълнати.
- Бях суеверна, но благодарение на Максим се отказах от суеверията. Не смятам, че сме прокълнати. Всеки от нас си има карма, която следва. След като това се случва на нас, явно е урок, който трябва да научим с Максим, изпитание, през което трябва да преминем. Цената е огромна, но така е определила съдбата.
- Плакахте ли и двамата?
- Още плачем и сега едва се сдържам. Но няма как. Ситуацията е много тежка и за нас освен за всички потърпевши в този инцидент. Да не забравяме, че има още няколко семейства, които са много пострадали.
- Срещнахте ли се с тях?
- Аз се видях само с роднините на Мануела, когато я докараха в болницата в София. Отидохме с Максим да посрещнем родителите й, защото не знаеха къде да отидат. Тогава ми направи впечатление, че бащата на Мануела се отнесе много коректно към Максим. Безкрайно съм благодарна за това. С другите семейства за съжаление не сме се виждали. Когато се случи такова нещастие, човек губи здравия си разум. В такава ситуация, каквото и да направиш, ще бъде изтълкувано погрешно
- Мислите ли, че Максим ще може да се върне отново на леда и да стане шампион, след като излежи наказанието си?
- Не зная. Всичко зависи от това как ще се справим с тази ситуация. Не мисля нищо лошо. Гледам да правя каквото трябва в момента, но не искам да правя далечни планове за бъдещето. Следващата седмица организираме с Българската федерация по кънки турнир Гран при за юноши в Зимния дворец на спорта. Надявам се да има публика. Ще има фигуристи от цял свят, наши също. Благодаря на хората, които ни помогнаха - на медийните партньори и на спонсорите "Вивател", "Банкя" и Първа инвестиционна банка. Защото в тази ситуация не се отдръпнаха от нас, а спазиха предварителните уговорки.