“Даваха и курсанки на децата, бате!” Признанието е отпреди десетина години, когато по избори малките циганчета получаваха кроасани, майките им – чорапогащници, а бащите им – бира и кебапчета. Евтиното обаче свърши. Миналата седмица са били изхарчени милиони. Много милиони.
Схемата пари срещу гласове бе използвана досега от всички основни партии. Но когато богати бизнесмени тръгнаха по утъпкания от тях път, партиите се уплашиха. И извадиха на показ дълбоко вкоренения расизъм в мисленето на т.нар. политическа класа. Когато купуваха гласовете на циганите, това не беше проблем. Когато купуват гласовете и на българи, това изведнъж стана проблем. Сега навсякъде се купуват гласове и всички реват срещу това. И всички са невинни. Излиза, че купувачите са дошли от космоса.
На този фон Царя* предложи референдум за въвеждане на задължително гласуване. Очакванията на царската партия са така да бъде елиминирано влиянието на купените гласове. Защото можеш да купиш сто, хиляда, дори десет хиляди гласа, но не можеш да купиш всички. Звучи логично.
Не толкова логично звучи обаче превръщането на правото на глас в задължение, така както е с плащането на данъци. Ако това все пак ни сполети, ето какво ми се върти из главата като последици:
- почти всички ще гласуват
- кметът на София отново ще може да бъде избиран само с 200 хиляди гласа
- една шеста от избирателите отново ще могат да формират абсолютно мнозинство в общинския съвет
Звучи ви почти като сегашната ситуация. И на мен. Единствената разлика ще бъде, че на хартия активността няма да е толкова срамно ниска. Ще спечелят тези, които печелят и сега. И отново няма да спечелим ние.
Ако законът ме задължи да гласувам, а нито един кандидат не успее да ме спечели, ще пусна бюлетина. Каква обаче! И представа си нямате какво ще напишат върху бюлетините нашите съграждани. Някакви общоприети норми на приличие в медиите пречат досега на широката публика да научи какво мислят за властта голяма част от гражданите. Бюлетините могат да се превърнат в липсващата трибуна. Тогава не ми се мисли какви “благопожелания” ще отнесе и Царя, и дядо му, и семейните им имоти. За съжаление, дори и на невръстния внук Симеон-Хасан няма да му се размине. Дали Царя се сеща за тези неща, когато предлага референдум за въвеждане на задължително гласуване?
А сега да се върнем на купуването на гласове. Както знаем от дълбока древност, това което не се купува с пари, се купува с много пари. Най-бедните продават гласа си за 50лв. Хайде сега всеки да сложи ръка на сърцето си и да си помисли. Ако ти предложат половин месечна заплата, ако ти предложат 300 или 500лв., ще откажеш ли да продадеш гласа си? Ами за 1000?
Затова изходът не е в задължителното гласуване, а в икономическата логика. Ако бедните са по-малко, кандидатите ще трябва да се бръкнат много повече. А ако има истинска борба срещу корупцията и размерите й бъдат реално ограничени, властимащите няма да могат да си върнат направените преди изборите “инвестиции”. Т.е. няма да харчат толкова пари, с които да купуват гласове. В крайна сметка винаги става дума за пари.
* - използвам тази дума за яснота и краткост, а не заради специално отношение към републиката
/написано за в-к Класа /
5 коментара:
Тук няма да се съглася с теб
Между бедността и купуването на гласове няма пряка връзка. Бедността е естествен, но недостатъчен стимул.
Два са по-важните фактори:
1. Липса на политически идеали и каузи - виж какво става след избори в Гърция, Италия, Испания, дори по-хладната Франция - танци, сълзи, празненства, траур. Тези хора имат политическа кауза и политическа борба
2. Ролята на властта като основен източник на имуществена изгода, т.е. властта като най-важен бизнес. У нас толкова много пари са свързани с властта, че колкото и да богатеем, просто цената на гласа се вдига - инфлация.
Общо взето сме на едно мнение. Колкото повече държавата е източник за кражба на пари, толкова повече ще се купуват избори. Когато няма откъде да откраднеш, ще си направиш добре сметката дали си струва да купуваш гласове.
А за танците и сълците - така беше в нацалото. После почнахме да говорим, че на хората не им пука, че са дебилни и т.н. После дойде 1997 и отново имаше танци и сълзи. Няма обстановка и няма партия, която да събере надеждите на повечето хора, за да има танци и сълзи.
Все още няма политически, пък и морални каузи, които да предизвикат ясна идентичност. Безкраен разговор, но според мен докато спорим дали ГЕРБ са десни или не (само пример на безумен разговор) няма и да има.
значи 500 лева ги взимам, и после гласувам за когото си поискам, като гледам какви смешни доказателства се искат за пуснат глас, няма проблем въпреки забраната да щракна бюлетина, която ще пусна в джоба си след това, а тази с моя избор в плика.
Много ме издразни "борбата" срещу купуването на гласове
Аз аз защо да не се направя на пич не му взема 400-500 лева на човечеца и да си гласувам за който ми е кеф пък да видим какво ще ми направи тоз министър...ще го почерпя една бира та той ми дава средна заплата за нищо как да не го почерпа :)
Публикуване на коментар