Петъчно четиво: Банковата криза през 1996
До 1997 година банковата система в България е постоянно в състояние на някакъв вид криза. Общите разходи, породени от перманентната криза са в размер на 41,6% от БВП, т.е. банковата криза в България е най-скъпата банкова криза от всички страни в преход…През разглеждания период фундаменталните проблеми пред държавните банки остават недокоснати, защото:
Държавните предприятия, които са основните длъжници на банките, не се приватизират, нито се реформират, а директорите им нямат необходимите знания, опит и предприемачески усет за управлението им в конкурентна среда.
В резултат те продължават да работят на загуба (виж таблица по-долу). Банковите мениджъри смятат, че голяма част от държавните предприятия именно заради това, че са държавни, ще бъдат поддържани от правителството и няма да им бъде позволено да фалират.
Съответно, те продължават да им отпускат кредити въпреки влошеното им финансово състояние…
С течение на времето, но особено след 1993 г. се появяват и други проблеми, свързани с държавните банки, а именно:
те биват принуждавани от правителствата да кредитират губещи държавни предприятия, за да се избегне техният фалит.
Финансови резултати на държавните фирми (% от балансовите активи)
Източник: William Davidson Institute
Асенка Христова, Георги Ангелов, Българският банков сектор и финансовата криза
________________
На този ден…
Регистрирайте се, за да получавате новите статии от блога по e-mail или RSS
Спомням си, че тогавашният министър на икономиката беше забранил на държавните предприятия да обслужват кредитите си към банките.
Ето Ви пък моето виждане за нещата, тъй като моята статия не беше предназначена за финансови специалисти, аз използувам понятието “печатане на пари” по-свободно, вместо да говоря за увеличени кредити и.т.н.
http://www.novini.net/2007/09/northern-rock-deja-vu.html
Разкарайте тоя спам.
Не сте прави за политиката на Виденов:
Тодор Вълчев отказа на желанието/молбата на правителството да стегне рефинансирането, сиреч да престане да налива пари в измислените банки, които наливаха пари в губещите предприятия. АЗ СЪМ СВИДЕТЕЛ. БЯХ НА тези заседания на кабинета, когато дедо Тото, позовавайки на автономността на БНБ, на практика каза, че ще налива пари къде си ще.
Извинете #Вени Г.,това не е ли било игра по сценарй,написан и платен от “някои”,и изигран от дедо Тото и коо. мот-амо,точка по точка.За да се свали правителството на Виденов,и “опростят” надвзетите кредити.Имало по това време и кредитни милионери…Знаем,кои спечелиха и кой загуби тогава.Не поникнаха ли оттогава и милионерите в БГ.След освобождаването му дедо Тото е бил изпратен за посланик в Швейцария,нали?
Какво бихте добавили по този казус?
Би било иннтересно да чуем и научим.
@ Вени Г.
Защо не опишеш това, което знаеш по темата по-подробно? Ще е интересно.
Да, Георги, прав си и се каня да го направя.
Да Вени, напиши го, аз научих доста неща от тази статия. Например аз “живеех” в заблуждението, че преди 10.ноември.1989 у нас е имало поне 5-7 банки, но само ДСК (което не е банка) е работила с обикновенните граждани.
Вени Г,
Въпреки че със удоволствие бих прочел какво още имаш да разкажеш от личните си заем отношения по случая по горе, искам да каза защо не съм съгласен с коментарите ти по горе.
Ако сте били наистина вътре в нещата предполагам че знаете за факта че ДСК е всъщност банката която продължаваше да налива пари в предприятията и другите банки след като БНБ беше спряло увеличаването на капитала в икономиката. Всъщност 4 милд. лв бяха отпуснати от ДСК и тяхната управителка е трябвало да дава обяснение пред УС на БНБ.
Този факт нещо не съвпада с коментара по горе. През края на 1995 БНБ предупреждава за финансова буря и предлага въвеждане на валутен борд както направиха Естонците, но това предложение се отхвърля от Министерски Съвет.
Тези два фактора са изключително важни, когато някои се опитва да разбере защо от 3% инфлация през 1995 достигнахме 600% та и до 1000% през 1996 и 1997.
Бих прочел вашите коментари по следните въпроси защото неможе само да седим и да плюем по уж забогателите и да говорим разни общи приказки без да може да си обясним каква е била ситуацията.