Бедността се дължи на неверието в себе си: най-голямото богатство си ти самият!
Публикувано от Ангел Грънчаров на август 15, 2008
“Да няма богати” или “да няма бедни”? Това е крайно важен въпрос. В ХХ век бяха проляти реки от кръв заради илюзията, че ще настъпи всеобщо щастие ако няма богати, ако богатите бъдат избити. А според мен решението на същинския проблем е просто: за да има колкото се може по-малко бедни, трябва да има колкото се повече богати. Не богатството е проблем за човечеството, а бедността. Богатството не може да е лошо нещо, щом като към него всички се стремят. Ще се поясня какво имам предвид. Ще тръгна отдалеко.
Ще разкажа една кратка история, която научих преди години. Тя касае станалото в Русия - една страхотно богата страна, разорена изцяло от комунистическия волунтаризъм. Руският народ е преживял за тия години комунизъм такива унижения и такава ужасяваща бедност, каквито дори човешкото въображение не може да си представи. Неслучайно в 30-те години на ХХ век при т.н. “колективизация” на земеделието в СССР се стига до страшен и жесток глад, довел и до прояви на… канибализъм. Имало е случаи, при които майки са убивали някое от децата си, за да нахранят останалите. Кошмар! Ужасно и непредставимо, но е исторически факт. Дори и само за това на комунизма никога не трябва да бъде простено… (ОЩЕ >>>> )
This post is part of Blog Action Day 08 - Poverty
