Министърът на финасите Пламен Орешарски и негови колеги обявиха, че с кешовото плащане, което ще получим през следващата година, приключваме дълговите си отношения с Ирак.

Ирак ще изплати $360 милиона на България във връзка с уреждане на дълговите взаимоотношения между двете държави. Страната ни ще получи кешовото еднократно плащане през първата половина на 2008 г. Експертите са на мнение, че такъв вид плащане е най-добрият вариант за България. Дълговите взаимоотношения на Ирак към страната ни се считат за приключили, когато България получи тези $360 милиона.

Министърът на финансите Пламен Орешарски обяви, че България ще получи $360 милиона от общо $1.86 милиарда дълг, които Ирак дължи на страната ни. Изплащането ще стане до средата на следващата година. България ще си върне близо 20% от общата сума на дълга.

„България е първата сред страните кредитори, към която Ирак ще плати задълженията си с еднократен трансфер“, заяви Орешарски. Той уточни, че повечето от останалите страни кредитори са приели уреждане на задълженията чрез изплащане на 23-годишни облигации с 6-годишен гратисен период.

Орешарски бе категоричен, че кешовото плащане е много по-добър вариант за страната, тъй като 23 години са прекалено дълъг срок от гледна точка на ситуацията в Ирак. С кешовото плащане, което ще получим през следващата година, приключваме дълговите си отношения с Ирак.

"Вярвам, че постигнатото от българското правителство споразумение е най-доброто, защото минимизира риска, свързан с дълговите книжа, при които периодът от 23 години е доста дълъг и предвид политическата ситуация в Багдад не е сигурно дали плащанията ще могат да се обслужват", обясни министърът на финансите.

Експертите на финансовото министерство са пресметнали, че текущото разплащане от 360 милиона долара е по-изгодно от очакваните постъпления от облигациите, които въпреки че са на стойност 650 милиона долара, в момента могат да бъдат продадени на пазара за около 50% от номинала им, съобщава в. "Дневник".

Българското правителство обаче не уточни как ще бъдат използвани средствата, които Багдад ще изплати. „Тези $360 милиона могат да бъдат използвани за погасяване на част от държавния дълг, особено на задължения, по които се плащат високи лихви, както и в подкрепа на пенсионната реформа и стартирането на Сребърния фонд“, заяви Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Експерти посочват, че повишаване на фискалния резерв е друг вариант за употреба на парите по иракския дълг.

Споразумението между Багдад и София беше постигнато след двегодишни преговори, в които България искаше уреждане на максимум 20% от задълженията на Ирак. Това стана, защото при договарянето на условията България се съобрази с позицията на Парижкия клуб на страните кредитори, на която страната не е член, но от която призоваха да бъдат опростени 80% от дълга на Ирак. По идентичен начин преди две години Румъния опрости 80% от задълженията на Багдад към Букурещ на обща стойност $2.5 милиарда, припомня агенция Ройтерс.

По време на двегодишните преговори между България и Ирак страната ни не е използвала външен консултант, а е разчитала изцяло на екипа на министерството. Орешарски уточни, че през предишните осем години са ползвани външни консултанти, които са споделили ценни идеи, но от 2005 г. насам такива услуги не са използвани. По думите на Пламен Орешарски - постигнатите резултати са добро решение в рамките на съществуващите международни договорености и за двете страни. Те са основа за продължаване на традиционното сътрудничество.

Заместник-министърът на финансите Димитър Ивановски информира, че през двугодишните преговори между България и Ирак са разгледани поне 4-5 опции, които можеха да бъдат крайните споразумения. „В крайна сметка обаче бе договорено директно плащане, което е изключително важно за нас, тъй като България максимално бързо ще реализира това свое вземане“, посочи още Ивановски. От министерството бяха категорични, че по-добра оферта от тази, която е договорена, не е имало на нито един етап от преговорите с иракската страна.

Дългът на Ирак към България е натрупан през 80-те години на миналия век

Ирак натрупа дълг към България през 80-те години на ХХ век основно по линия на оръжейни доставки на държавната "Кинтекс" към правителството на Саддам Хюсеин по време на войната на арабската страна с Иран. Обслужването на задълженията беше спряно през 1992 г., когато обединените нации наложиха санкции на режима в Багдад след нахлуването на иракските войски в Кувейт.

В края на 2004 г. Ирак подписа меморандум с кредиторите от Парижкия клуб за редуциране на своите официални дългове по схема: 80% опрощаване на потвърдените дългове и разсрочване на останалите 20% за 23 години с шестгодишен гратисен период. В споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб е включена стандартна клауза за равностойно третиране на всички кредитори.

Схемата за редуциране и разсрочване на дълга на Ирак не са приложили САЩ, Малта, Словакия и Кипър, които напълно са опростили вземанията си.

Реакции

Решението на Министерството на финансите да избере кешовото разплащане за уреждане на иракския дълг беше одобрено от повечето експерти.

„Около две години се водят разговори на експертно равнище с Ирак за връщане на дълга. Това, което се постигна вчера, е максималното за България, предвид факта, че ние ще получим значителна сума в следващите няколко месеца“, каза министърът на външните работи Ивайло Калфин пред Агенция „Фокус“. Според министър Калфин външнополитическите усилия са помогнали за постигането на споразумение между страните.

“По иракския дълг сме имали доста разговори. България е един от значителните кредитори на Ирак, който все още не беше направил нищо по външния дълг”, посочи Калфин и допълни, че Русия и Саудитска Арабия са другите две страни, големи кредитори на Ирак.

“Имаше доста силен политически натиск към България да приеме условията на Парижкия клуб”, заяви Калфин. По думите му споразумението би трябвало да се разглежда като приятелско към Ирак. Министърът на външните работи подчерта, че решението се вписва в общата политика на България към Ирак и е в помощ на иракското правителство да стабилизира страната.

"По-добре страната да вземе тези пари сега, защото е бедна и се нуждае от тях, докато през следващите години се очаква, че брутният продукт ще нараства и тези $360 милиона няма да са толкова значителна сума", коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".

Бившият финансов министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Милен Велчев заяви, че постижението е много добро на фона на незавидното състояние, в което се намира икономиката на Ирак и политическата обстановка в страната. “Мисля, че екипът на Министерство на финансите заслужава поздравление, тъй като този важен за България въпрос висеше отдавна и вероятно нашите усилия в подкрепа на съюзниците в Ирак са допринесли за добрия изход на тези преговори”, посочи Велчев.

Той е на мнение, че получаването на сумата няма да повлияе на бюджета за 2008 г., защото както заемите, които вземаме от чужбина, така и събирането на заемите, които ние сме дали на времето, не влизат в приходната част на бюджета.

Народният представител и лидер на сдружение “Европейски демократичен път” Димитър Абаджиев заяви, че изплащането на иракския дълг показва защо беше важно България да участва в международната антитерористична коалиция в Ирак. “Въпреки че днешните управляващи социалистите бяха против, се вижда, че е имало смисъл да бъдем част от тази коалиция”, допълни той и подчерта, че участието на страната ни в антитерористичната коалиция в Ирак е бил важен фактор за получаване на сумата. “Ако България не беше активна в това отношение, много по-трудно можеше да се постигне този резултат”, каза Абаджиев.

“Ако тези пари бъдат безсмислено изхарчени - както бюджетният излишък, то няма да има голям смисъл за хората. Ако те бъдат насочени към това да има повече пари за бизнеса, инфраструктурата и фактори, които ще подобрят икономическото състояние и развитието на икономиката, тогава ще има смисъл. Мисля си обаче, че това правителство няма този капацитет, защото то показва безпомощност и възможност само да преразпределя излишъците”, смята Абаджиев.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• Орешарски: Бюджет 2008 не предполага по-висока инфлация
• Парламентът прие окончателно бюджета за 2008 г.
• Парламентът гласува финансова автономия за училищата
• Народното събрание обсъжда Бюджет 2008
• Oбщините сами ще определят размера на местните данъци и такси oт 2008 г.
• Сергей Станишев: Всеки сектор в държавата ще получи пари от бюджетния излишък
• Народното събрание прие отчета за изпълнението на Държавния бюджет за 2006 г.