Георги Ангелов

Има едно безспорно нещо в бюджет 2008 и това е, че той е голям. Над 44% от брутния вътрешен продукт ще влезе в касата на правителството (това са над 27 милиарда лева). Ако го измерим през отнемания дял от добавена стойност от икономиката, то се оказва че средно половината от дохода в икономиката влиза в държавния бюджет. Това е твърде много – успешните страни, които са постигнали висок икономически растеж, отнемат значително по-малка част от дохода на гражданите и фирмите.

Би трябвало постепенно отнеманият доход да се намалява, за да остават повече средства в данъкоплатците. Така ще се задвижи и икономиката по-бързо, което ще доведе и до бързо нарастване на доходите. В крайна сметка това е целта на бюджета, да осигури по-добри възможности на българските граждани.

Ако погледнем данъчната политика има няколко добри стъпки – плосък данък от 10%, даване възможност на общините да определят собствените си данъци, малко по-ниска осигурителна тежест. Тези промени ще имат позитивен ефект върху икономиката и заетостта. Като цяло, обаче, данъчната тежест остава висока и дори може да се повиши още повече – доколкото се предвиждат и сериозни увеличения на косвените данъци (върху цигарите, горивата, енергията). Предвижда се и повишаване на максималния и минималния осигурителен праг, което също води до повишаване на данъчното бреме.

Съвсем правилно се увеличават средствата за образование с почти половин милиард лева. Защото освен повече средства се предвижда и започване на образователна реформа, най-вече по отношение на училищата. Т.е. принципът пари срещу реформи е в сила.

Не се предвиждат реформи в здравеопазването, обаче. Тогава поради каква причина се дават толкова много пари на този сектор? Не е ли време трите партии в коалицията най-после да се разберат какви ще са конкретните реформи в сектора и да започнат лека полека да ги изпълняват? Спокойно могат да се направят първите крачки по разбиване монопола на здравната каса, което ще увеличи конкуренцията и ще повиши ефективността на разходваните средства. При започване на реформа би било оправдано да се повишат и разходите за здравеопазване. Това се отнася и за други сфери, които ще получат повече пари без да предвиждат някакви сериозни реформи.

Какво стана с прословутото електронно правителство, което трябваше да улесни работата на гражданите и фирмите с администрацията и да позволи съкращаване на голяма част от чиновниците? Ако се спазват плановете и информационната система стартира, то поне половината бюрокрация може да се съкрати от раз. Това е сериозно спестяване на средства, които могат да се насочат към подобряване заплащането на заетите в бюджетния сектор и към по-ниски данъци за работещите в частния.

Планираните 12% съкращения на администрацията са добра стъпка, която обаче трябва да бъде последвана от още няколко такива. На всяко тримесечие трябва да се съкращават по толкова.

Защо продължават да се дават субсидии на губещи държавни предприятия от рода на БДЖ? След милиарди левове, които бяха дадени на железниците през последните години без никакъв ефект вече е съвсем ясно, че е нужна промяна. Ако държавата не може да стабилизира финансово БДЖ, може би е време да го приватизира или поне да прехвърли управлението му на голяма международна компания, която има опит с подобни дружества. Това не само ще спести пари на бюджета, но ще увеличи и приходите му.

В крайна сметка, бюджетът прави няколко крачки в правилната посока, но остават още много. Колкото по-бързо бъдат направени и тези допълнителни и много необходими крачки, толкова по-бързо и икономиката на страната ще започне да произвежда европейски нива на благосъстояние. Защото не бива да забравяме, че според Световната банка българската икономика никога няма да достигне нивата на доходи в ЕС докато не ускори темповете на нарастване на производителността си на труда. А това може да стане само чрез бързи реформи, включително реформи в бюджетните разходи, данъците и публичните услуги.