Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
От Дейв Пикфорд, 22 октомври 2007 | Публикувана на Пон Окт 29, 2007 3:44 pm
Дейв Пикфорд предприема кратка обиколка на невероятния като потенциал катерачен и боулдър район около малкия град Бадами, намиращ се в южната индийска провинция Карнатака. Мъчителното близо 5,000 км пътуване от Делхи през Хималаите и Раджастан до там с мотоциклет е допълнителна екстра по избор. Разположен на 150 км северозападно от Хампи, малкото градче Бадами е сгушено под надвесени пясъчни скали, които напълно контрастират с по-добре известните съседни гранитни скали. Това че в монета няма документация за катерачните турове там, редом с липсата на вездесъщите в Хампи кафенета, в които звучи реге и сервират бананово мюсли, са основните причини Бадами да не се радва на особена популярност. За тези които да готови да останат в автентичен южно индийски град, което към днешна дата означава хотел на обичайната шумна главна улица, срещу пиацата на автобусите, и вечеря в местната ‘доша’ и ‘тали’, но наградата за това, че изследвате един относително недокоснат катерачен район с изключително качество, е голяма.
"доби", или обществена пералня (често до някоя река или езеро), е типична гледка за Индия. В Бадами местните жени се събират всяка сутрин за да перат и сушат дрехите си.
От части поради неизвестността си, Бадами е рай за традиционния катерач, въпреки че там има и няколко спортни маршрута. Боулдърите също са изключително много интересни. Няма да е преувеличена да кажа, че човек може цял живот да приучва скалите в района. Преди да предприема първото си пътуване до Индия, един мой приятел, който е обиколил света и не е склонен да преувеличава, каза накратко: ‘там има четири пъти повече пясъчници отколкото в Arapiles’. Това беше изказване, което си струваше да се провери.
Изглед на изток от скалите.
Два месеца след разговора ни с Пол Райли, Сара и аз бавно карахме по прашната главна улица на Бадами. Бяхме изминали около 5,000 километра, тръгвайки от Делхи. И след още 11 дена екстремно каране на мотора (без особено желание напуснахме перфектния плаж на Гоа в 6,30 сутринта), няколко дена катерене вместо да играем руска рулетка с видиотени тираджии, градчето всъщност изглеждаше дори привлекателно.
Дейв Пикфорд на първо въже на "Chalunkyan Shadow Warrior" (E4 5c, 5b), първо изкачване.
Сара Гарнет на второ въже на "Chalukyan Shadow Warrior" (E4 5c, 5b)
Коментарите на приятеля ми за Arapiles се оказаха верни, определено в Бадами има много повече скални масиви от колкото в световно известния район с пясъчници. Удоволствие е да катериш тук, постоянно се разкриват различни геоложки особености – блестящи кварцови жилки, масивни синклинали и други скални образования.
Дейв Пикфорд една перфектна средзимна вечер на "Ahmedabad Express"(V6/V9 sit down start)
Въпреки че рядко надхвърлят 40 метра височина, тези скали и сателитните им боулдъри, изглеждат несравнимо по-големи отколкото са в действителност, особено на светлината на кървавочервения залез.
Дори едно кратко посещение на Бадами трябва да включва разходка до средновековните храмове изсечени по северните стени на скалните масиви. Те датират от времето на империята Чалукян, която се е простирала на по-голямата част от централното плато Декан между четвърти и осми век от новата ера.
Вътре в изсечените в скалите храмове. Това е нишата посветена на Шива, надвесената статуя на Арданаришвара пази входа.
Осезаемото присъствие на индийската история се усеща дори във въздуха около тези скали.
Сара Гарнет закача петичка на ключовия пасаж на "Bangalore Fever" (V5)
Превод от английски: Люба Манолова
Оценка на статията: 5.00 | Логнете се в сайта, за да гласувате за тази статия.
