Една гръмовна новина удари българския обществен небосклон тези дни – откраднали чистачките от колата на червената депутатка Татяна Дончева. Отгоре на всичко автомобилът бил паркиран не просто на улицата, а на охраняемия паркинг пред Народното събрание, на крачки от полицейската будка. Мислех, че този филм е вече гледан и забравен, още от времето на Тодор Колев и песента му "Как ще ги стигнем американците?"

Да, ама не. Оказва се, че късният соц. още си е жив и то с тази незабравима проява. За младите мога да припомня, че по онова носталгично време апашите, които крадяха чистачки, джанти, гуми и касетофони бяха буквално на всеки километър, а цялото природонаселение беше психясало да си опази движимата собственост, добита с толкова връзки.

Тогава нямаше чистачки по магазините – сега колкото искаш, а и не са особено скъпи. Тогава защо, за Бога?! А защо не? Нима някой в тази държава все още вярва в законите? Или в това, че те са за всички еднакви? Give me a break! – както ще каже младото англоезично поколение, харесващо "рапа". Всъщност в нашата страна законите са за глупаците. Всеки иска да е млад, богат и то бързо, красив и известен. Това в България не става със спазване на законите. Примери колкото искаш.

И все пак трябва да има някаква стабилност. Затова са измислени временните неща.

Временните неща у нас са най-трайни. Ако чуете, че някой някъде е създал временна комисия, взел е временно решение, написал е някакъв временен законов текст, то нямайте никакви съмнения – това дело ще е трайно. Еврика! Ето как може да се разреши евентуалната политическа криза, спадът на доверието към политиците, смяната на властта и така нататък. Определя се временен парламент и се назначава временно правителство.

То да трае до… оправяне на положението в България, изкореняване на корупцията по всички етажи на властта, особено високите, изравняване на производителността на труда и стандарта на живот на българина с европейския и други подобни. На разни аргументи против се отговаря – искате да  стопирате този важен процес, желан от всички, така ли?! Звучи добре, съвсем временно, а ще трае дълго, нали?