Георги Ангелов

Вече повече от две години имаме правителство, но въпреки това то все още не е определило какво ще прави в здравеопазването. Вместо министърът да дойде с ясен мандат какво ще промени, той започна да пише програма за реформи едва след като стана министър. Програмата, обаче, не беше много реформаторска и не среща голямо разбиране в тройната коалиция и съответно в здравеопазването нищо не се случва.

Тези дни стана ясно, че може би ще бъдем свидетели на някакво раздвижване в системата. Това не е учудващо, тъй като напредва бюджетната процедура, което означава, че не остава време за планиране на сериозни реформи за следващата година. Разбираме, че може би ще се приеме идеята да се създаде втори стълб на здравната система. Т.е. освен сегашните здравни вноски, които плащаме на държавната здравна каса, ще се плащат и 2-3% здравни вноски в частен здравен фонд.

Всички знаем, че монополът на сегашната държавна здравна каса е вреден и трябва да се направи нещо по въпроса. Още преди години няколко икономисти предложихме този монопол да се разбие и всеки човек да има избор къде да си внася здравните вноски. Което ще позволи всеки, който не е доволен от здравните услуги в държавната здравна каса, да си избере друг здравен фонд. При това, съвсем възможно е ако има конкуренция да се стигне до по-ниски здравни вноски

Вариантът с позволяване на свободен избор на хората явно се вижда много радикален на много политици и затова се избира нещо като компромис – запазване на монопола на сегашната здравна каса, но създаване на втори стълб от частни здравни фондове, в който да се плаща допълнителна здравна вноска. Така, едновременно се задоволява перманентното искане на лекарското съсловие да се повиши здравната вноска и в същото време се прави и малка крачка към премахване на едноличната власт на здравната каса.

Ефектите от това компромисно решение зависят в голяма степен от детайлите. Например, много е важно дали въвеждането на допълнителна здравна вноска ще доведе до ръст на данъчно-осигурителното бреме или ще бъде компенсирано с намаление на някоя от многобройните други осигурителни вноски. И в момента данъчно-осигурителната тежест върху труда е твърде висока – между 35 и 45% от дохода ни отива в бюджета – и по тази причина не бива по никакъв начин да се допуска допълнително увеличаване на облагането на труда. Т.е. ако ще има допълнителна здравна вноска, правителството да е така добро да намали някоя друга осигурителна вноска.

Вторият важен детайл е какво точно ще правят фондовете. Един вариант е те просто да допълват плащанията на сегашната здравна каса, т.е. да й бъдат нещо като придатък без особена полза. Друг вариант е да се позволи на фондовете да се договарят с болниците за заплащането на съответните услуги. Ако частните фондове и болниците се договарят, то тогава ще се намали административният подход в определянето на заплащането по отделните клинични пътеки и добрите болници и добрите лекари ще могат да получат повече пари. За момента, обаче, не изглежда да се мисли твърде много в тази посока.

Важен въпрос е и как ще се развива здравната система в бъдеще и какво ще правим все пак с държавната здравна каса. Защото именно монополът на НЗОК е голям проблем в здравеопазването. Дали вторият стълб постепенно ще се увеличава, а първият ще намалява? Или всичко ще си остане както си е.

Имаме примера с пенсионната реформа – която си постави за цел постепенно увеличаване на втория стълб и съответно намаляване на първия. Но реформата се движи толкова бавно, че може би и нашите внуци няма да доживеят да усетят ефекта от нея. Именно поради тази причина е добре отсега да е ясно какво ще се прави с държавната здравна каса и ако ще се прави нещо, то да стане веднага, а не да чакаме десетилетия.

Как е в други страни?

Във Франция 92% от населението има осигуровка в частен здравен фонд, защото държавната не е достатъчна. Холандия е още по-интересен пример – там също 92% от населението има частна здравна осигуровка, но интересното е, че една трета от населението има само частна здравна осигуровка. Т.е. много холандци имат право и са избрали да нямат нищо общо с държавната здравна система.

Въпросът е кога и българите ще получат правото на избор, което да им позволи при желание да се измъкнат от монопола на държавната здравна каса. Засега подобно нещо не се задава на хоризонта.

(кликни върху снимката за по-голям размер)