Широк кръг от възгледи относно това, което се има предвид, когато се употребява думата “психология” в професионалната гилдия и от обикновените хора
Изходно определение на предмета на психологията
Сред широката публика думата “психология” е придобила магическо звучене в началото на новия век. От заниманията с психология се очаква да подобрят живота на всички хора с проблеми, да оптимизират организационните дейности, да подпомогнат междукултурния диалог, да направят междучовешките отношения удобни и наистина хуманни. И така очакванията към психологическите дейности са огромни, а публичният имидж на психологията е по-силен и привлекателен от колкото в предишни десетилетия (Benjamin, 1986; Wood et al., 1986). Такъв благоприятен ореол подпомага дейността на хората, идентифициращи себе си като психолози, но изисква реалистична представа за нещата, обозначавани като “психология”. Съществуват няколко отговора, които имат привърженици в световната психологическа общност:
- Психологията е строга наука, подобна на физиката, химията, математиката и биологията;
- Психологията е недоразвита наука, която някога ще се приближи до горните образци на добре развити науки;
- Психологията е сбор от психологически науки, всяка със свой предмет и специфични методи – трудова, спортна, педагогическа, организационна и пр. психологии;
- Има една единна наука обща психология, с множество “клонове” или приложения;
- Психологията е пъстра мозайка от концепции и практики, центрирани върху проблемни области, свързани с наличието и ефектите на един скрит свят на преживявания.
Всеки от горните пет подхода към съвкупността от дейности, наричани психология, има своите убедени последователи. Ние смятаме, че днешното състояние на психологията се описва най-добре от последния възглед за психологията като многообразна мозайка от концепции и практики. Някои от тях претендират за научност и копират методологията на естествените науки, например, психофизика и физиологична психология, други като психотерапията често копират особености на лечебните практики. Много от психологическите дейности са изобретени за специални нужди, да речем, подобряване на комуникативните умения на персонала в бизнеса, и вършат добра работа без ясни теоретични основания. Но затова трябва ли последните да се изключват от полето на психологията и да бъдат наричани по някакъв съвсем друг начин? Ние твърдим, че практическите дейности са ноу-хау. Те утвърждават авторитета на психологията и създават предизвикателства за теоретични обобщения. И все пак независимо от фактическия плурализъм на изследователските практики, в чисто теоретичен план съществува копнежът по една теория, която да е приемлива за всички, наричащи се психолози.
Има и едно друго съображение: етикетът “наука” следва да се приписва на най-прецизните и добили авторитет познавателни дейности на човечеството. Това са дейности с единен обяснителен подход – общоприета теория и емпирична методология за проверка на идеите. В това, което наричаме наука, следва да има натрупване (комулативност) на резултатите от изследователската работа. Тези три изисквания се изпълняват само от физиката, химията, математиката и частично от биологията. Останалите научни занимания, като социология, история, философия и пр. са рефлексивни практики, които просто не удовлетворяват критериите, представени по-горе. При това тъй наречените социални и хуманитарни науки се занимават с човека и живите същества, които са надарени с творческа активност. Последната е непълно предсказуема, а специално човекът е свободно същество, чиято активност е принципно непредсказуема и може да опровергае всяка теория. Ето защо такива познавателни дейности едва ли някога ще станат подобни на естествените науки, колкото и да им се иска на част от психолозите.
Отказът от претенцията за научност не значи, че постиженията на психологията са нискокачествени, сравнени тези, да речем, на физиката. Просто двете изследователски области са толкова различни по естеството на съответните им реалности, че не бива да се мерят с еднакви критерии. Уместно е да се твърди, че психолозите са изследователи и изобретатели, но не са учени в строгия смисъл, в който са учени физици, химици и математици.
Самочувствието на психолозите следва да идва не толкова от статута им на учени, а от практическата ценност на душевния живот и от острата необходимост последният да бъде променян така, че да осигурява едно по-добро качество на социалните и вътрешните светове на хората. Наложителна е психологическа работа и за едно по-адекватно отнасяне към живото и към човешкото участие в биосферата. За постигане на тези цели са потребни концепции за разбиране и практики на формиране на ментални феномени. А това предполага пристрастност и конструктивизъм, а не изучаване на природни дадености, както обикновено се подхожда в природните науки.
Ето в резюме концепцията, която ще следваме в настоящия учебник. В него ние представяме не просто факти, а психични феномени. Последните проявяват общото качество, че са зададени като преживявания, характеризиращи се с пристрастност, органичност, вътрешна смисленост и специфична логика на разгръщане. Феномените (преживяванията) се разгръщат в общ формат - ситуация. Тъй като психичните феномени имат универсален контекст на възникване и детерминация, ще бъдат също обсъдени блоковете на психиката, чието взаимодействие поражда феномени – образът на света и субектността. Освен изброените структурни блокове ще представим и функционалните модули на субективна активност, възникнали в психо-еволюцията – сензорика и възприятие, памет, мислене, въображение, емоции, афекти, волеви актове и др.
Предметът на общата психология е проблемно поле, очертаващо се във взаимоотношенията между психичните феномени, субектността, образа на света и психичните функции. В по-конкретни термини предметът на психологията е съставен от стилове на мислене, проблеми, факти, концепции, теории и методики за тяхното изследване. Част от изброените реалности са специфични за определена научна школа, а други имат универсална валидност.
И така психологията е едно проблемно поле, подобно на мозайка, изпълнено първично с феномени. Тези феномени споделят общото качество преживяване (Според Гадамер научният термин “преживяване” възниква в немската биографична литература в средата на ХІХ век и получава понятийна функция чрез съчиненията на Вилхелм Дилтай и в началото на ХХ век се превръща в ключов термин на хуманитарното познание. Гадамер твърди, че глаголът “да преживея” в немския първоначално означавал “да съм преживе, когато нещо се случва”. Затова, продължава той, “думата носи привкуса на непосредствеността, с която се схваща нещо действително. Преживяното е винаги преживяно от мен”. Думата обаче станала полисемантична и преживяването започнало да се разбира в теологичен, пантеистичен, позитивистки и пр. смисли). Те ни се явяват като състояния на нас, хората (и евентуално други живи същества), и се противопоставят на факти с обективен произход, които могат да се нарекат “физически свят” (Свят 1) и “свят на идеите” (Свят 3). Разбира се, има и “пресечни” светове на биологичната телесност – поведението – и на междучовешката фактичност – социалността. И поведението, и социалната реалност, носят смесени качества на физическия, на менталния и на идеалния светове и се описват с противоречивите характеристики на фактичност, субективност и нормативност. Затова тези промеждутъчни реалности изискват други описателни и обяснителни модели, контрастиращи с тези на естествените науки и на психологията. В случая е важно да отбележим, че психичността е втъкана в живото и социалното и изкушава изследователите да я използват в своите обяснителни схеми на жизнените светове на други живи същества и на социалните практики на хората. Последното създава обосновано самочувствие у психолозите, че те се занимават с фундаментални свойства и феномени на света, в който се намираме.
Въпреки гордостта от особения и неповторимо различен предмет на психологическото изследване, ние смятаме, че видният физик и хуманитарен учен Ч.П. Сноу е прав, когато твърди, че научният модел на физическия свят по своята интелектуална дълбочина, сложност и разчлененост е най-прекрасното и чудно колективно дело на човешкия ум (Сноу, 1983, с. 24). Признанието, че група физици са автори на най-голямото интелектуално постижение на човечеството, е въпрос на почтеност и не трябва да създава комплекси за малоценност у психолозите, а следва да отключи благородната амбиция психологията да се съревновава с физиката не по правилата на науката физика, а като изработи принципи и критерии, съответстващи на собствения предмет на психологията – преживяването и неговите детерминанти.
Психолозите има с какво да се гордеят. Те се занимават с най-съкровените феномени, от които се интересуват всички – човешката природа, вътрешните детерминанти на индивидуалната дейност, предназначението на човека. По тези проблеми класиците на психологията са внесли трайни приноси в Свят 3, които си струва да се знаят от всеки образован човек.
Психологията - изследване и управление на човешките преживявания
Психологията е може би най-престижната наука в началото на третото хилядолетие. Все повече се разширява пазарът на психологически услуги, особено в най-развитите страни, психолозите се наемат на щатни длъжности в държавни институции, частния бизнес и в неправителствения сектор. Психолозите са централни персонажи на романи и холивудски филми, психологът става личен консултант и довереник на много хора, които могат да си го позволят. Ако се запази тенденцията за въвличане на все повече психолози в решаването на човешки проблеми, психологът скоро ще добие статута на свещеника в обществата от недалечното минало. Едва ли е пресилено да се твърди, че психолозите са вече толкова авторитетни фигури, колкото лекарите, физиците и биолозите. Това е положително, защото добрият публичен образ на психолога и на психологията са предпоставка психологията да разгърне своя потенциал като наука и вид помагаща практика. От друга страна такъв бляскав статут много задължава: да не се подведат обществените очаквания, хората да получават адекватна психологическа помощ и т.н.
С какво още се занимава психологията?
Ако гледаме непредубедено, психолозите се ангажират в грамаден брой задачи от практически интерес: преподаване, изследователски проекти, диагностични процедури, практически интервенции, психотерапевтични въздействия, оценяване на персонала, подобряване на публичния имидж на индивиди и институции, съдебни и криминални експертизи, в дизайна на реклами и в маркетингови кампании и пр. Всички тези дейности много се различават една от друга, но имат и нещо обединяващо в психологически план: те имат предвид човешките преживявания и се опитват да ги променят. Тук пак ще повторим: първичен предмет на психологията е преживяването - неговите същностни белези, произход, видове, трансформации и мястото му във всеобщата взаимовръзка на нещата в индивида и обкръжаващия го свят. Разбира се, психолозите се интересуват и от други реалности: обществени отношения и устройството на социалния свят, от еволюционна биология, физиология, обща теория на системите, информационни технологии и пр., но в крайна сметка се търси взаимодействието им с тази особена скрита реалност, наречена “преживяване”. В реалния предмет на психологията се имат предвид само преживявания, които са значими и достъпни за изследване. Значимостта се определя посредством социо-културни критерии, а достъпността за изследване зависи от репертоара от психологически методики, чрез които да се регистрират и измерват особености на преживяването и поведението.
Срещу такова донякъде “стеснено” разбиране на предмета на психологията се изтъкват сериозни възражения. Смята се, че преживяването е “трагически невидимо” за обективно изследване и, както отбелязват Милър, Галънтър и Прибръм (1958), има опасност една наука с невидим предмет да стане невидима наука. Често учените предпочитат “широки” определения на предмета на психологията: психика и дейност, поведение и дейност, психика, поведение и дейност и пр. Това се прави, за да се разшири обективната база данни, от която може да се гради психологическа теория. Когато твърдим, че психологията се интересува от преживяването, ние посочваме основния фокус на изследване. Другите реалности - поведение, социум, информационни свойства, историческо минало, семиотични атрибути и пр. следва да се поставят в закономерни отношения с преживяването като основен изследователски фокус.
Ние изхождаме от по-тясното разбиране, посочено по-горе, като изразяваме умерен оптимизъм, че могат да се намерят достатъчно опитни показатели (емпирични индикатори) за всяко преживяване, било то съзнателно или безсъзнателно, които да го направят годно за изследване и евентуална насочена промяна. Всъщност такава позиция изисква непрестанно търсене на показатели, измервания, изостряне на изследователската интуиция, любознателност и воля за изследване.
В един приложен план психологията е призвана да изучава и подобрява всички социални практики, в които присъстват преживявания на индивиди. И това е нужно, защото всички социални практики са твърде несъвършени, ниско ефективни и недостатъчно хуманни. Те биха станали по-добри, когато се оптимизират преживяванията на участниците в тях. Затова се изисква адекватна теория, мощна методология и добросъвестни изследователи на феномените на преживяването.
Човешкото преживяване и трите свята на всекидневната психология
Нашият интерес в тази книга не е към всички форми на възможно преживяване, а към спецификата и управлението на човешкото преживяване, към неговите реални и възможни разновидности.
Има една сфера от възможни психични феномени, която се нарича “психически универсум”. Тя съставлява обекта на психологическото изследване и може да се определи по следния начин:
Психическият универсум е онази част от наблюдаемия физически свят, в която евентуално има носители на преживявания.
Под “носители на психика” се имат предвид съществата или обектите, в които могат да се установят тези особени феномени “преживявания”. Психолозите спорят дали сред “носителите” попадат само хората, висшите животни, животните изобщо, растенията и животните или пък всички материални тела в наблюдаемия свят. Има аргументи за и против всяко от изброените становища. Последните съставляват възможните решения на проблема за обхвата на психическия универсум. С посочения проблем, както и с други “вечни” проблеми се занимава т. нар. обща психология. Тук няма да се занимаваме с психическия универсум по същество, само ще изтъкнем, че ние вярваме, че преживяванията са присъщи за животните. В следващите страници на книгата ще изследваме природата и феноменологията на човешките преживявания и дори още по-тясно - преживяванията на “европейския тип човек от епохата на модерността”. Това значи човек, израсъл в европейска или производна на европейската култура и родил се в последните 5 века, съставляващи т. нар. “модерност”. Не сме уверени, че нашите психологически разсъждения имат валидност, да речем, за древните гърци, за праисторическия човек, или за някакви евентуални съвременни племена, недокоснати от ценностите и начина на живот на технологичната цивилизация, възникнала в Европа и разпространена по другите континенти.
Ограничението, за което говорим, е наложително, защото преживяванията носят неотстранимия отпечатък на културата, в която живеят и се възпитават съответни индивиди. Известни са култури с религиозно магически облик, например, древно египетската, където земният живот се схващал като подготовка за сериозния живот след смъртта, и структурата на преживяванията на древните египтяни са били силно повлияни от предназначението на живота, дефинирано по такъв начин в тяхната култура. Общокултурната и специфично културната детерминация на психичния живот се изследва в културно-историческата психология (виж Коул, 2000). Тук ще се абстрахираме от тези два вида влияние и ще се съсредоточим върху универсалиите на преживяванията на модерния човек в технологична култура.
Според Карл Попър преживявания не се извличат от и проектират в единен свят, а се полагат в три паралелни свята, всеки подчиняващ се на специални закони и принципи, валидни само в неговите предели (Popper, 1972). Същностните им черти са представени на следващата таблица.
Свят 1 - Материалният свят на физическите вещи и живите същества - преживява се като битова физика, битова биология и социология. Обединяващото им свойство е, че се схващат като независими от индивида.
Свят 2 - Субективният свят на индивидуалния психичен живот - зададен е във вид на чувства, образи, страсти, мисли, волеви актове, съставляващи вътрешния душевен опит. Като цяло те са зададени като прояви на човешката душа.
Свят 3 - Светът на нематериалните предмети на познание – идеи, принципи, символи, теории езикови игри, абстрактни правила и пр. - създаден от човешки същества или от над-човешки духовни инстанции. Този свят е недостъпен за хора без формално образование.
Трите свята индуцират различни качества на преживяването, имат своя вътрешна логика, която обуславя познанието на всеки свят и проявяват тенденции да се репрезентират като преживявания посредством различни системи на кодиране на опита: сетивно-образна, действена, афективно-емоционална, словесна, абстрактно-логична, символна и пр. Това, което изследователската психология прави в крайна сметка, са приноси в Свят 3 като се преработва всекидневният опит от Свят 1 и Свят 2. Предназначението на предмета на психологията е да се създаде убедителна и практически работеща теория на феномените в психическия универсум, от които вътрешният свят на човека е съставна част. Досегашните опити за създаването на такава авторитетна теория са имали ограничен успех. Един от основоположниците на изследователската психология Х. Ебингхаус е автор на знаменитото изказване, че психологията има дълга предистория и съвсем кратка история. Можем да добавим, че психологията я очаква едно продуктивно бъдеще.
За професията и призванието на психолога
Авторитетът на една изследователска област или наука се прави от живи хора. Физиката е велика наука, защото в нея са работили блестящи личности като Архимед, Паскал, Нютон, Планк, Айнщайн. На всеки обикновен физик магически се отстъпва мъничко от рационалното излъчване на тези и други велики хора до доказване на противното, разбира се. Голямата психология, която се изучава като академична специалност и професия в стотици университети по света, има своите колоси. Ние предлагаме своята класация “50-те най-влиятелни психолози”. Тя е пристрастна, както са в някаква степен всички класации на човешки постижения. Все пак по наше убеждение това са хората, направили Психологията. Голямата психология е впечатляваща конструкция от авторски постижения, каквато е и физиката според Ч.-П. Сноу.
За психолога е много наложително да бъде грамотен относно важните идеи в неговата област. Това ще го предпази от люшкане по модата и по различни престижни концепции, както и от заблудите на здравия смисъл, които се прикриват зад очевидности. Психологът следва да вярва в откритостта на психиката за промяна към по-добро. Иначе психологията като професия и практика не биха имали смисъл.
Очевидно освен теорията и стилът на мислене, създадени от “бащите”, “класиците”, които са символи на голямата психология, съществува и т. нар. добра психологическа практика в университети, болници, училища, бизнес лаборатории, рекламни агенции, частни кабинети и пр. Добрата практика е колективно дело на психолози-професионалисти. Те са усвоили прецизна психологическа култура и притежават нещо още по-важно – чувство за психологически проблем. Армията от професионалисти формулира и решава проблеми от различно естество – концептуални, институционални, методически, индивидуални и т. н. Корпусът от психологически проблеми и техните решения образуват идентичността на психологията като професия и призвание. Доколкото проблемността и хипотезите са сърцевина на психологическата практика, всеки истински психолог е задължително изследовател. Ако не е такъв, той бива маг, шарлатан, дилетант или просто чиновник. Само доколкото работата му носи духа на изследване с особения стил на предпазливост, откритост и незавършеност, той въплъщава добрия етос на изследователската психология.
Не бива да се мисли психологическата практика твърде близка до тази на учените от естествените науки. Има няколко съществени разлики: В психологическата практика се генерират гледни точки и варианти на преживявания с техния възможен смисъл. В резултат на проучвания психологът, екип от специалисти или потребителят на психологически услуги (клиентът) следва да направят важни избори и да вземат конкретно решение. Следва да се помни, че всички решения биха могли да бъдат и по-добри. В психологическата сфера, както отбелязва Роло Мей, няма идеално решение, такова има само в математиката. Психолозите, които не следват добрата практика в своята област, опростяват нещата до някаква тривиална процедура, формула и често внушават на клиентите си, че са взели единствено възможното, най-доброто решение. Такъв подход е в противоречие със свободата, откритостта и незавършеното естество на пълноценните човешки преживявания.
Казват, че всяка професия наподобява религия, защото се отнася към своето поле на приложение като към нещо свещено. Това напълно важи за истинския психолог – той не решава лични проблеми, не “избива комплекси” чрез психологията, а й служи всеотдайно с професионални дела, с целия си живот.
Психологът извлича и заедно с това конструира “нематериални предмети на преживяването” (Bereiter, 1997), т. е. “теоретични” преживявания. Той си служи с тях като ги откъсва, “отвързва” от контекста на уникалните преживявания и така получава свобода на репрезентация на света на преживяванията. Ще повторим, че този теоретично конструиран свят на преживявания не е Свят 2 на всекидневната психология, интуитивно изповядвана от непсихолозите. По-скоро това е един психологически Свят 3. В този свят, реконструиран като теория, психологът добива умения за най-разнообразни приложения на придобитите знания в практически контексти.
Психологът изпълнява определени социално-професионални роли. В тази връзка към него се отправят нормативни очаквания и той е длъжен да осъществи адекватно поведение, за да оправдае или промени очакванията на широката публика и на професионалната общност по необходим начин.
Източник: Борис Минчев
*Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на elza.todorova@gmail.com. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име.
Име: Елза