yourE-books.biz - литература, електронни и аудио книги

Те дойдоха и развалиха всичко.

Изгаси нервно цигарата и погледна през големия прозорец със стара, дървена дограма. Погледът му се плъзна през многолюдната, безцветна тълпа, която бързаше за някъде.

Спомени нахлуха в главата му. Видя червена лада, паркирана самотно на тиха улица. Наоколо – дървета и градинка със счупена люлка и странна катерушка. Видя две малки деца, тормозещи сиво-бяло коте. Видя жена, която ги викаше укорително.

Те дойдоха и развалиха всичко.

Телефонът му извъня. Беше жена му. Не й вдигна.

Погледът му се плъзна по люлеещата се тълпа и се спря на една пейка, в началото на алеята.

В главата му нахлуха спомени. Видя две малки деца, които се катереха по млад мъж, който нежно ги сваляше обратно. Мъжът беше седнал на една пейка. Мъжът бе той.

Те дойдоха и развалиха всичко.

Той отвори прозореца и погледна забързаната тъпла. Погледът му се плъзна и се спря на претъпканата спирка, точно преди завоя.

Спомени нахлуха в главата му. Видя две деца и млада жена. Чакаха автобус на спирка. Това беше неговото семейство.

Те дойдоха и развалиха всичко. Но не те бяха виновни. Бяха ги излъгали, че тук е добре. Бяха ги оставили гладни.

Те дойдоха…

Спомени нахлуха в главата. Видя мъж, който слизаше от колата по тъмно. Прибираше се. Беше късно. После мъжът изчезна и видя сградата на градския съд. После чу гласа на адвоката, който оправдателно обясняваше, защо фирмата е осъдена.

Те са тук и развалиха всичко. Всички.

Телефонът извъня. Прекъсна го с ядно движение. Беше жена му.

Погледна през отворения прозорец. От осмият етаж тълпата изглеждаше жалка.

Пое дълбоко въздух и скочи.

Падна долу и се сля с тълпата, от която толкова искаше да избяга.

Радислав Кондаков