Премиерът Реджеп Ердоган, чиято съпруга Емине също ходи забрадена. Снимка АП

Турският проислямски премиер Реджеп Тайип Ердоган призова забраната в турските университети да се носи ислямска забрадка да бъде отменена. Апелът на министър-председателя за конституционни промени идва само седмици след политическия триумф на неговия съмишленик Абдула Гюл - ревностен мюсюлманин, който бе избран за президент.

"Правото на висше образование не може да бъде ограничавано заради облеклото на една млада жена. Такъв проблем не съществува в западните общества, докато в Турция го има. Затова според мен първо задължение на политиците е да го разрешат", отбелязва Ердоган в интервю, публикувано във в. "Файненшъл таймс". 

Премиерът признава, че решаването на наболелия въпрос е приоритет на кабинета му, като настоява, че носенето на забрадка ще бъде обект на свободен личен избор. Интересното е, че преди изборите Ердоган внимателно избягваше да отговаря на въпроси за позициите си по темата, както и да оповестява своите намерения. Скоро след вота обаче неговата проислямска Партия на справедливостта и развитието формира група от законодатели и експерти, които да подготвят проект за нова конституция. И докато юристите и членовете на ръководството й разискват дали има основания да се отмени тази забрана в проектоконституцията, президентът и премиерът настояват, че тя нарушава свободата на личността.

Премиерът Реджеп Ердоган, чиято съпруга Емине също ходи забрадена, се отказа от кандидатура в президентските избори, но решението му да лансира в тях човека, който е негова дясна ръка, не свали високия градус на полемиката. След номинирането си Абдула Гюл бе попитан от журналисти какво мисли по въпроса. Той помоли да се уважава личният избор на съпругата му. Пред турския в. "Милиет" Абдула Гюл също обясни, че е по-добре за забрадените жени да ходят в университет, отколкото да стоят вкъщи изолирани от социалния и обществен живот.

70-милионното население на Турция е предимно мюсюлманско, но повечето хора водят светски начин на живот. Жените и на премиера, и на президента обаче ходят забрадени.

42-годишната Хайруниша Гюл, омъжена от 27 години за Абдула Гюл, който е новият президент на Турция, носи забрадка още от младежките си години и никога не я е сваляла на публично място. Освен това тя беше първата в страната забулена жена, сезирала Европейския съд по правата на човека за това, че й е бил забранен достъп до университета заради забрадката. И това се случи, когато съпругът й вече беше министър на външните работи.

Тази процедура предизвика разгорещени дебати в Турция. През 2004 година съдът в Страсбург отхвърли иск на млада туркиня, оспорваща строго съблюдаваната в страната забрана да се носи забрадка в държавните учреждения и във висшите учебни заведения.

Семейство Гюл има 21-годишна дъщеря Кюбра, която също ходи забрадена или носи перука в университета, за да заобиколи забраната, която управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не успя да смекчи, когато пое властта през 2002 г.

На този опит енергично се противопоставиха влиятелните среди на привържениците на светската власт.

Забрадката е символ, на който държи електоратът на ПСР, но в същото време и дразнител за защитниците на светския стил. Именно затова тя се превърна в тема на разгорещени спорове и полемики. Дебатът по този въпрос е отдавнашен - може ли мъж, чиято съпруга носи ислямска забрадка, да претендира за най-високия административен пост в една светска държава?

"От нас очакват да преглътнем факта, че една жена ще пренесе своя войнстващ ислямизъм на най-високото място в държавата. Да имат да вземат", отсече по "кемалистката" частна телевизия "Каналтюрк" Тунджай Йозкан, наблюдател на влиятелния вестник с голям тираж "Хюриет".

Според него присъствието на забрадката в президентския дворец ще представлява връщане назад по отношение на нормите за облекло, въведени през 20-те години на миналия век от основателя на модерната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. В изпълнение на тези норми жените са били съветвани да не носят забрадка, а на мъжете е било забранено да слагат фес или чалма.

"Тук не става въпрос за личен избор" - подчерта Мехмет Йълмаз, според когото фактът, че първата дама на страната носи този религиозен символ, ще придаде легитимност на забрадката и тя ще бъде възприета като нещо нормално.

 "Не съм съгласен Турция да бъде представлявана от жена, която носи забрадка", заявява с възмущение Бекир Джошкун.

Важното в тази ситуация е как точно ще реагират военните. Те смятат себе си за пазители на светските традиции в републиката, основана от Кемал Ататюрк, и са свалили четири правителства от 1960 г. насам.

Военните се опасяват, че кабинетът на Ердоган се опитва да наложи ислямски дневен ред в страната. Те са убедени, че това е само първата стъпка, която ще предизвика лавинообразен ефект по отношение натиска върху жените да носят по-консервативно облекло и налагането на ислямски норми в личния и обществен живот на турците.

И още нещо - трудно е човек да си представи, че съпругата на президента, който е и върховен главнокомандващ, ходи забрадена, а в същото време това е забранено на съпругите на офицерите в армията, смятана за пазител на многовековни принципи.

Хайруниша Гюл обаче няма да е първата жена със забрадка в двореца Чанкая. Латифе Усаки, краткотрайната съпруга на Кемал Ататюрк, е забраждала главата си след основаването на републиката през 1923 г. С въвеждането на светските норми в облеклото обаче тя открива косата си.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД