Nov 15th, 2007
Защо пенсионерите са против реформите?
Пенсионери ще протестират срещу отдаването на лечебни заведения на концесия. Според съобщението от Обединен съюз на пенсионерите в България протестът ще бъде на 15 ноември пред сградата на Министерството на здравеопазването… По-късно през деня в четвъртък протестът на пенсионерите ще бъде пред сградата на Министерския съвет, където те ще се обявят срещу ниските пенсии на лекари, учители, икономисти. (За града)
Години наред се опитвам да го разбера и не мога. Без реформи няма как да има високи пенсии и заплати. Въпреки това пенсионерите искат високи пенсии, но са против реформите.
Трябва да си изберат - или искат високи пенсии и подкрепят реформите, или са против реформите, но с пълното съзнание, че няма откъде да получат по-високи пенсии. Няма среден път.
________________
На този ден…
Регистрирайте се, за да получавате новите статии от блога по e-mail или RSS
И на мен ми е чудно защо протестират. Те не са икономически активни и освен да протестират, че са им ниски пенсиите, друго не виждам срещу какво могат да протестират.
Единствено мога да го отдам на две неща — подстрекават ги (ама пък чак толкова не ми се вярва) или пък параноята от тодорживково време, че всяка промяна е за лошо ги тресе още.
кога ще напишете между другото един анализ, посветен на материалите, които излизат в дневник за икономическата политика на тодор живков. да приключим веднъж завинаги с митовете за “добрия живот” по времето на социализма
Ами ако реформите бяха провеждани бързо и енергично, така че положителните ефекти да се усещат по-скоро, може би и пенсионерите нямаше да протестират против реформите.
Иначе колкото и да се опитваме, няма да ги разберем.
А ако ги разберем, то май ние вече ще сме станали пенсионери.
Интересна теза за реформите и тяхната стойност за обществото. Бихте ли посочили примери за успешни и неуспешни реформи у нас? Или всичките реформи са успешни? Може ли да се твърди, че реформите (тези които са такива и тези които се назовават като такива)са еднакви по отношение на ползите за обществото/икономиката?
И когато говорим за концесии - доколко са полезни концесиите на черноморските плажове, минералните води, подземните богатства, парка Пирин, Магистралата и т.н. Как бихте могли да определите ползите от една концесионна сделка, когато не е ясно за обществото какъв е размера на концесионното възнаграждение (справка почти всички концесии включени в НКР)?
Аз наричам реформа всяка промяна, която увеличава икономическата свобода, подобрява бизнес средата и конкурентността на икономиката и води до ускоряване ръста на доходите. Другото не са реформи.
Как тогава наричате отдаването на лечебните заведения по концесия - реформа. Функционирането на концесиите у нас е покрито с много тайни и странни ходове. Като изключим концесията на плажа на Албена, друга нормално изглеждаща и проведена по правилата процедура (за държавна собственост) не ми е известа, за общинските концесии не ми се говори. За каква конкуренция и икономическа свобода говорим,коментирайки концесиите.
Вероятно ще се съгласите, че ако средата е корупмирана, това се отразява най-много на държавния сектор. Т.е. колкото повече държавни компании, болници, министерства и пр. има, толкова повече възможности за кражби има.
С две думи, запазването на една болница държавна не спира корупцията - напротив, това е най-добрата среда за корупция и източване.
Пак бъркате формата на собственост с качеството на управлението и управленските практики. Вярно е, че по-често държавните организации имат корупция, но има и много случаи когато държавни организации се справят отлично със задачата си. Също така са много и примерите за частни организации пропити с корупция (случая с Енрон например). Най-важното при проблема е, че в много от случаите промяната на собствеността е практически неприложима. Първо, чисто вътрешно-политически погледнато: поради ината и съпротивата на групите с най-силно влияние и власт например. Естествено, промяна може да стане по политически път, като се вземе властта и се приватизира всичко, но противниците ще си останат твърди противници дори и в опозиция и като дойдат пак те на власт, има риск от обратна промяна. Това е далеч от оптимално и далновидно. Второ, с оглед на легитимността на решенията спрямо външни страни. Не можем да правим каквото си искаме и да не ни е грижа най-малкото какво ЕС мисли по въпроса, и как е там, следкато сме пълен член на тази наднационална организация.
Вместо да отнасяме проблема единствено към формата на собствеността, можем да търсим реформи свързани с подобряване на управлението (governance) и управленските практики. Неща като засилване на отговорността (accountability), прозрачност във взимането на решения, ефективни системи за надзор и комуникация между различните страни (stakeholders). С такива подобрения, можем да видим на бял свят реална и безвъзвратна промяна, защото положителните ефекти ще се усетят от всички. В противен случай, рискуваме да зациклим в спора като два безкрайно враждуващи лагера.
Ето един пример от днес (в-к новинар) за качеството на контрол и изпълнение върху концесиите:
Висши чиновници си затварят очите за нередности по плажните концесии
Съмнения за корупция в министерството на Гагаузов
[ 2007-11-19 ]Вера Гикова
Едни и същи хора от регионалното министерство на Асен Гагаузов осъществяват текущия контрол за 64 плажни концесионери, установи проверка на Сметната палата. Според одиторите разширените правомощия на чиновниците са корупционен фактор. Масово концесионери на морските плажове работят, без да има застраховка “Гражданска отговорност” и “Злополука” за всички предоставяни услуги на плажа. Обектите на концесия не са застраховани срещу възможни рискове като например природни бедствия, свлачища и други. При 12 обекта, дадени на концесия, липсва най-важният документ, който служи за еталон при осъществяване на концесията и за контрола по изпълнението й. Това е установила Сметната палата при проверка на регионалното министерство за това как контролира спазването на договорите за концесия до края на миналата година.
Одиторите са установили, че 22 концесионери са закъснели с повече от година с представянето на комплексните си планове. Определеният в договорите за концесия срок за представяне на комплексния план и неговото съгласуване не се спазва както от концесионерите, така и от регионалното министерство, се казва в доклада на Сметната палата. При 87,5% от всички концесии на морски плажове срокът е нарушен. При проверка на един от плажовете на Северното Черноморие било установено, че са поставени 120 подвижни обекта извън съгласуваната предварително схема.
20% от концесионерите нямат инвестиционна програма, а 10% още не са внесли банковите си гаранции, въпреки че са минали над 2 години от сключването на концесионния договор. Одиторите са установили и един концесионер, който не е плащал концесионните си такси. Проверката на Сметната палата е установила, че от 53 нередовни собственици на плажни концесии са били глобени само 6. В договорите пък масово липсвала клаузата за неустойки въпреки изричните изисквания на Министерския съвет за това.