Когато кажем Конгрес на Комунистическата партия всички ние си представяме една и съща картина - тържествена обстановка, пълна зала, делегати и гости от братски партии или сродни организации, изнасяне на отчетен доклад на генералния секретар и други речи от трибуната, прекъсвани от дълги и нестихващи ръкопляскания, преминаващи в скандирания. Сега към подобни неща се отнасяме с ирония, защото още помним как пред очите ни се разиграваше една продължителна и изтощителна драма. Подобни конгреси още съществуват. В Китай.

И ако ние тогава виждахме в конгресите на нашата комунистическата Партия досадни формални мероприятия с речи, откъснати от живота, то в най-голямата от страните в света това все още се гледа съвсем сериозно. Населението на "Поднебесната империя" наистина вярва на това, което им се говори от трибуната и може би има защо . На него гледат сериозно и международните наблюдатели и политически анализатори, мъчещи се да предугадят тенденциите в развитието на бъдещият световен лидер.

Ето малко сухи факти:

Делегатите на конгреса са общо 2235. Те избраха централен комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), състоящ се от 204 членове, които впоследствие ще посочат 20-членно политбюро и 9-членен постоянен комитет. 105 от членовете на ЦК (повече от половината) са нови, което е необичайно високо вливане на свежа кръв в партийния елит. Кандидатите за ЦК бяха със 7.7 процента повече от местата, за да "се засили вътрешната демокрация в партията". Кандидатурата на президента Ху Дзинтао за  член на ЦК е подкрепена от 2233 от делегатите на конгреса. Гласуването е тайно, в Голямата зала на народа, намираща се до печално известният ни площад "Тянънмън" в Пекин.

Започналият в понеделник и завършил в неделя XVII конгрес на ККП извърши очаквани промени по върховете на властта. Конгресът размести елита по върховете, а президента Ху се обгради с млади функционери като извади от най-висшите й структури функционери, завещани на сегашния лидер на партията от предшественика му Цзян Цзъмин и отвори пространство за по-млади партийни дейци, съобщиха информационните агенции. Най-показателно изваждането от новоизбрания ЦК на партията на вицепрезидента Чжън Цинхун - на 68 години, който отговаряше за организацията на партията. Заедно с него от върха се оттеглят и други заслужили ветерани - 72 годишният Луо Ган, шеф на сигурността, и 69 г. Ву Гуанчжън, отговарящ за борбата с корупцията. От старата гвардия в ЦК обаче остана Цзя Цинлин - на 67 години, въпреки че срещу него има подозрения в корупция в качеството му на управител на провинция Фуцзян през 90-те години.

На местата им влизат нови кадри, условно наричани петото поколение на компанията, сред които през следващите години Ху , самият той на 64 години, ще подбере наследника си, коментират наблюдатели. Очаква се издигането на бивши функционери на китайския Комсомол, който беше под негово ръководство, а може да се появи и наследникът му през 2012 г.  Разместванията по върховете трябва просто да бъдат потвърдени от Националния народен конгрес - китайския парламент, който ще се събере, за да ги гласува през март догодина.

Четирима нови души влязоха също в Постоянния комитет на управляващата Китай Комунистическа партия. Постоянният комитет е върховен орган за Комунистическата партия и всеки от неговите членове се разглежда като възможен приемник на президента Ху Дзинтао. Сред новите кандидати е водачът на Партията на Шанхай Си Дзинпин, както и губернаторът на провинция Ляонин Ли Кицян. Вън Цзябао отново получи членство в Постоянния комитет на Комунистическата партия на Китай. Преизбирането на Вън Цзябао предполага, че той ще получи втори мандат и като премиер на страната.

Делегатите на партийния конгрес гласуваха в новата партийна харта да залегнат тезисите на Ху, изчетени в началото на форума, като те заменят или поне изместят досегашните, дело на предишния лидер Цзян. Сред тях присъстват постановки като създаването на "хармонично общество", очистено от конфликти, и "научен подход към развитието", обещаващ икономически растеж, съчетан с борба със замърсяването и равнопоставеност в обществото.

В отчетния си доклад Ху Дзинтао припомни, че в периода от 2000 до 2020 г. се очаква китайският БВП да се увеличи четирикратно. Такава беше идеята на предишния, 16-и конгрес на ККП. Днес страната вече пета поредна година добавя към БВП по 10 на сто и не се очертават никакви причини поставената задача да не бъде изпълнена.

На сегашния конгрес обаче бяха огласени някои съществени допълнения към процентните показатели, по-точно думите “на човек от населението”. Доходът за 2006 г., пресметнат за средния китаец, е бил 2042 долара при 2,7 трилиона долара брутен национален продукт. Същевременно председателят Ху, който 60 пъти употреби в своя доклад думата “демокрация”, говори твърде много и за изграждане на процъфтяващо и хармонично общество. Хармонията обаче предполага и някакъв дял справедливост - която да не задушава частната инициатива. Любопитна в този план е мисълта, прозвучала в отчетния доклад на председателя Ху, че локомотив на растежа трябва да е вътрешното потребителско търсене, и едва на второ място - външните инвестиции и износът.

И още нещо се очаква да събуди особено голям интерес извън пределите на Китай - идеята на Ху Дзинтао (негова “запазена марка”), според която бурният икономически растеж не бива да уврежда екологията и не трябва стремително да изразходва природните ресурси. Този път тя беше представена като концепция за преход на китайската икономика от нарастващо потребление на материални ресурси към търсене на опора в научните и технологическите постижения, ориентиране към иновации в мениджмънта.

Хората, които следят политиката на Китай, нямат никакви съмнения, че тази страна не желае да повтаря грешките на Русия, а там разликата в доходите на различни групи от населението известно време растеше без абсолютно никакъв контрол. Друг въпрос е, че политиката за смекчаване на неравенството в днешен Китай - видимо по-пазарна страна от Русия - се развива някак опипом и невинаги успешно. За образец се посочват страни като Сингапур и Малайзия, но Китай е по-голяма и по-сложна държава. Като цяло ключовият проблем – не само за Китай, а за цялата планета - е дали ръководството на страната ще успее не само да я превърне в най-голямата по обем икономика в света, а да извърви този път без социални трусове.

Като последен щрих в картината можем да се спрем на външната политика, която изглежда ще се стреми да твори председателят Ху. Китайският президент заяви на конгреса, че страната е готова за преговори с Тайван и за предприемането на известни компромиси, стига обаче островът да остане част от Китайската народна република. Според думите му основният курс на китайското правителство за разрешаване на тайванския въпрос е “мирно обединение и една страна с два строя”. Това означава съществуване на две социални системи. Т.е. при условието за един Китай, в континенталната част, общественият строй е социализъм, а в Тайван - капитализъм. И двете социални системи ще съществуват и развиват заедно и паралелно дълго време.

„Никога няма да позволим на когото и да е да раздели Тайван от континентален Китай, независимо в името на какво и чрез каквито и да е средства“, бяха точно думите на китайския президент.

Подобно предложение изглежда малко странно, но не е невъзможно. Дори нещо повече - може би е единственият възможен, или поне мирен вариант за разрешаването на "фамозният случай с остров Формоза". А и да не забравяме че вече минаха  точно десет години от както китайският дракон глътна Хонг Конг, а впоследствие си върна от Португалия и Сянган (Макао),. В следствие на това нито светът не спря да се върти, нито пострада нечия икономика. Значи и сега е възможно да се стигне до нещо подобно.

Налагането на идеите на Ху в партийната харта след едва един мандат като президент свидетелства за влиянието му в партийни среди, посочва Ройтерс. На предшественика му Цзян бяха необходими 13 години власт, за да заложи тезисите си. Според Джоузеф Фюсмит от университета в Бостън сега Ху има поне 5 години, за да използва идеите си и да оформи политическия живот в Китай според тях. Според някои наблюдатели, Ху е по-дързък, отколкото изглежда на пръв поглед. Конгресът би могъл да стане първа стъпка към по-дълбоки политически реформи, водещи към разделяне на партията и държавата. Ще имаме възможност да видм доколко това наистина ще се случи.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД