Все се заричам да престана да чета женски списания с техните диети и отегчителни упражнения. Но пак продължавам. След поредната порция съвети се втурвам към най-близкия шоколад, толкова нещастна се чувствам. Колко ли шоколад сме изяли тази седмица – нещастията ни затрупваха ден след ден. За да влезем в необходимите пропорции, управляващите ни подложиха на диета – информационна диета.

С охота ни се съобщават от полковете пресцентрове новини за писане на програми, за подготвяне на стратегии, замисляне на проекто-закони и начертаване на мерки. Дотолкова е изтощителна тази дейност с баданарката, че силиците на управляващите не стигат за реални действия.

Ами влезте им в положението – какво ли не трябваше да крият през изминалите дни. Да започнем с последното – Брюксел ни резнал парите и по САПАРД. Преди това ни замрази парите и по ИСПА, и по ФАР. Като се разхвърчаха разни милиони, тръпки да те побият. Стоп на 144 млн. евро по ИСПА, стоп на 51 млн. евро по ФАР, стоп на 40 млн. евро по САПАРД. Проблемите били сериозни според някакъв Демарти – генерален директор на генерална дирекция към Европейската комисия. Да, ама нашите управляващи са по-авторитетни от него и те мислят друго. Баданарката се включи в работа и разните му там пресцентрове взеха да замазват – не били спрени всичките пари, те не били спрени, а само замразени, не е толкова страшно, всичко ще се оправи, набелязани са мерки.

Чуйте, моля ви се, какво пише някой си Майкъл Ман от Брюксел : "Имаме подозрения за нередни практики и затова решихме да не даваме пари, докато не се уверим, че няма неправилно харчене на средства."

Подозрения и ние си имаме, ама не правим такъв голям въпрос от това. Най-много някоя анкетна комисия да създадем в Парламента. Както си му е редно, от нейната работа нищо няма да се разбере. Вие разбрахте ли нещо за случая "Куйович"? Има анкетна комисия за този случай. Като кажем Куйович, в съзнанието ни изниква едно нецензурно име и един нецензурен жест.

Сега за трагедията с влака София-Кардам също ще има анкетна комисия. Трябваше да чакаме 5 дена, докато бъде обявен национален траур, колко ли дни ще ни трябват, за да разберем официално истината? През тези 5 дена станаха много неща – медиите откриваха очевидец след очевидец, жертвите се множаха, ужасните подробности – също. През тези 5 дена и президентът Първанов имаше много работа – изнесе реч по време на официално посещение за ролята на историята, беше на концерт, на тържествена заря, на прием с 3000 души с 3000 здрависвания и като капак на всичко, ходи на лов без да стреля, сигурно в знак на траур.

Това за президента не е елементарно заяждане. За всеки един от нас, дори депутат да е, подобна деятелност щеше да бъде проява на лош вкус и липса на възпитание. Но президентът е държавен глава, върховен главнокомандващ, той олицетворява единството на нацията и представлява Република България. И когато нацията скърби, а президентът ходи на лов, това е нещо много повече от липса на възпитание. Това е липса на човечност, на усет за трагедията на хората. Кой знае, може би президентът Първанов и да е притежавал този усет, но със сигурност го е загубил някъде нагоре по стълбата към върха.