Местата за отдаване религиозна почит в Китай са винаги добре поддържани и чисти.

Религиозният облик на днешното китайско общество не е хомогенен. Той е смесица от фолклорни ритуали и суеверия, конфуциански философски норми за съблюдаване на правилно поведение, таоизъм (философията за „Пътя” и хармонизиране с всичко заобикалящо ни) и, разбира се, политеистичен будизъм.

През последната седмица световните новинари тиражираха вестта, че китайското правителство забранява внасяне и притежаване на Библии от атлетите по време на Олимпийските игри в Китай догодина. И макар местната държавна агенция Синхуа да нарича това „слухове”, макар официалният уеб-сайт на Игрите да твърди недвусмислено друго, а и никой под слънцето, както изглежда, да не е в състояние да покаже списъка, когото всички цитират, то подобни акции в никакъв случай не противоречат на облика на страна, осъдена от публичното мнение по цял свят заради грубо и систематично погазване на основни човешки права на представителите на определени групи, включително религиозни такива. Това е лошата новина.

Добрата е, че китайската компартия от всичко най-много държи на сияйния си облик пред всеки външен посетител, затова каквото и да се случва под повърхността, то си остава косвено доказуемо единствено за световните правозащитни организации, до които ние, живущите в Китай, естествено не можем да се докоснем. Но пък бидейки безобидни и екзотични наблюдатели, спокойно можем да се престорим на неразвълнувани и да посъзерцаем само изобилното източно лустро на тази така противоречива и самобитна земя.  
 
И макар управляващата компартия да е сторила немалко физически през последните десетилетия, за да обезсърчи религиозните дръзновения на десетки хиляди вече покойни, мюсюлмани и християни най-вече, то с годините курсът на поведение е приел коригирана, по-благовидна посока, затворените храмове са отново отворени, опустошените от безчинства и съборените – въздигнати наново, и в момента страничният наблюдател с охота може да пирува при гледката на неизброими и неизбродими места за религиозно преклонение и дарения.

Християните в Китай също имат свои църкви, католиците – с превес пред протестантите, но за да бъдат сметнати за легитимни верующи и пощадени от физически репресии, то трябва да членуват само в одобрени от държавата църковни храмове под списък. Мюсюлманите също могат да се похвалят със свободи, включително за изучаване език на някои места и отбелязване на собствени празници, стига да си затворим едното око за някои традиционно преследвани малцинства на северозапад. Като цяло двете религии се упоменават като присъстващи в китайския духовен „Топ 5”, но за статистика и дума не може да се отваря в тази информационно капсулирана страна. Само за верующите в Пророка се твърди, че са някъде между 20 и 100 милиона...

Настоящите си размисли излагам като наблюдател, комуто местните практики на веропоклонничество винаги са правили екзотично и силно  емоционално впечатление. Освен това броденето из места за религиозно поклонение е привлекателно и поради факта, че струпалите се там посетители обикновено са достатъчно вглъбени в благочестиви мисли и ритуални действия. Не им остава време и да забележат нас, странните бели дългучи, които се навъртат безцелно съвсем като на екскурзия, а не по сериозни дела (да измолят здраве и благини от светите предмети и практики). Да не забравяме и уникалната и поразителна, тотално несвойнствена специално за славянина архитектура. Тя е такава, без значение дали си говорим за обикновен, полуанонимен градски манастир като стотиците милиони, разстлани изобщо където човешки крак може да стъпи, или за по-обширен манастирски комплекс с постройки за битови, ритуални нужди и ресторант за външните посетители, павилиони с олтари на божества (статуи), закрити галерии с каменни стенни пана, засенчени с многовековни магнолии кътчета за отдих, алеи, декорирани със саксийни бонзаи, пищно орнаментирани подпокривни елементи с многоцветен вътрешен гредоред, катерички, гущери и санталови благовония. И макар будистите-монаси да са сигурно най-изумителната гледка измежду всичко, когато ги съзреш да пазаруват в МЕТРО, да чатят по интернет-залите, да се взират в мобилните си телефони или да търкат сандали из терминалите на вътрешните летища, то дори и техният пазарно-ориентиран облик не може да изтрие трепета, който чужденецът изпитва в досег с нещо толкова иманентно за Изтока, не за дома.

Местата за отдаване религиозна почит в Китай, дори и най-грохналите и бедните, са винаги добре поддържани, чисти, откъдето и да се провреш – всичко е пипнато с грижа, внимание, откритите площи не са замърсени, бонзаите са подрязани, градинките – аранжирани с живи декорации, а свряната зад някоя саксийна палма метла или сгушено между два фикуса с височина на баскетболист пране не създава натрапчиво впечатление. Просто всичко е толкова чудато и своеобразно, че човек не може да определи кое не е на мястото си. Незабравим ми е мигът, когато стъпихме в един от приказните комплекси на бившата южна имперска столица на Китай, в манастира Джимин. На крачка от входа се материализира парадна градина с изрядно овална форма, около 10 м в диаметър, и в нея – тучна, гъста зелена растителност, аранжирана с формата на свастика. Този елемент е един от осемте будистки символи, благовещаещи дълголетие, изобилие, просперитет, вечност и чистота. На нас обаче гостолюбивата символика подейства по-скоро като бонзай-композиция с формата на обърнат арбалет или на зареден «Калашников»...

Будистките храмове приканват към политеистични поклонения, като в тях се помещават малки четвъртити сгради (павилиони) с олтари на различни божества, мъжки и женски, често – двойки, тройки или цели ансамбли с вариации помежду тях. Централният олтар за преклонение, представляващ проста дървена маса без претенции за изящество, но приятно аранжирана с проста храна (плодове) и цветя, е положен в нозете на централната фигура или ансамбъл фигури за отдаване на почит, а встрани в павилионите има други ритуални предмети – най-вече висящи от таваните червени фенери с висящи снопове от копринени нишки, стенни дърворезби, пъстроцветни картинни етюди, порцеланови вертикални пана със сложни художествени изображения. В по-големите павилиони встрани зад витрити могат да се поместят и две групи от по 3 божества (общо 6) с човешки ръст, които държат в ръцете си меч, копие, брадва, старинен струнен инструмент и други две пособия. «Великолепната шесторка» може да се види все в един и същ състав във всеки по-голям будистки храм с поне няколко павилиона, което, предполагам, показва особената й важност.

Друго нещо с отличителна тежест е фактът, че обикновено във всеки един павилион за поклонение се влиза откъм двете посоки на света - съответно "олтарите" и статуите на централните божества (най-помпозните) също са две, или съвсем идентични, или поне еднакви по тежест и пищност. Натъкнахме се и на 4 олтара веднъж, отново при два входа в постройката.

В онзи специално случай ставаше въпрос за позлатената статуя на някакво внушително 24-ръко божество от женски пол с добре изваяна гръд, което държеше във всяка ръка различен предмет - общо 22 на брой - брадва, чук, меч, флейта, нещо като къс ятаган - полифункционална богиня! Направо да се омагьосаш! 4 помпозни витрини бяха издигнати в центъра на павилиона, така че към тях едновременно можеха да пристъпят и 4 ревностни поклонника едновременно.

 Следва продължение.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД