Работа по разпределение означава държавата да реши къде да работи един човек. По време на комунистическата диктатура това е била нормална практика - човек завършва университет в София, но не му позволяват да живее в София, а го изпращат да работи в някое село на 500 километра.
Подобни практики не са съвместими със свободното общество, в което хората решават какво да правят с живота си, а не биват "разпределяни" от някакъв министър. Министърът на здравеопазването, обаче, явно не е наясно какво е свободното общество - като не може да реши определен проблем по нормален пазарен начин веднага решава да върне работата по разпределение:
Лекарите, които специализират по държавна поръчка, от догодина ще подписват договор с университета, в който учат, съобщиха от здравното министерство. По този начин те ще се задължават да работят в определена болница или диагностичен център толкова време, колкото е продължило следването им.
Например, ако докторът учи за онколог, но в София няма нужда от такива специалисти, ще трябва да практикува в провинцията. Идеята за връщането на разпределението за младите медици е на Министерството на здравеопазването. Така ведомството ще се опита да стимулира търсенето на неатрактивни специалности и да принуди лекарите да работят в райони, в които има недостиг на кадри. Ако не искат да се трудят в отдалечени населени места, алтернативата е да си плащат изцяло следването. (Дневник)
Както виждаме, министерството не спира само до разпределението по принуда. То също така ще решава и каква нужда от специалисти има в София или на други места. Което е отново административен непазарен подход в действие.
Министерството използва аргумента, че то плаща обучението по държавна поръчка затова и то ще решава къде ще работят лекарите. Проблемът е, че в България цялото висше образование работи по държавна поръчка (държавен университет не може да приеме и 1 студент повече без да има държавна поръчка за него). С други думи, ако се приеме логиката на здравния министър всички хора в България потенциално могат да бъдат "разпределени" да работят там където съответният министър желае.
Звучи като пълна липса на свобода. И е точно така.
Идеята на министър Гайдарски не бива да се приема. Вместо провалите на тоталния държавен контрол в здравеопазването да се прехвърлят на младите лекари, трябва най-после да се извършат необходимите реформи в системата.
Спомням си и други подобни идеи министъра на здравеопазването:
Гайдарски: частните болници са по-добри, но ние няма да приватизираме болници
________________
На този ден…
Регистрирайте се, за да получавате новите статии от блога по e-mail или RSS
Не съм съгласен студентите да са на държавна издръжка, после да ходят в Америка и да си живеят живота, а ние да оставаме тука с пръст в устата. Не е справедливо. Като искат свобода - да си плащат сами образованието. Навсякъде по света когато става дума за пари, свободата се губи. Ако дължиш пари, как може да си свободен? Свободен ставаш след като се издължиш. За дългове се влиза в затвора. Много хора даже убиват ако им дължиш пари и не ги връщаш.
министърът Гайдарски е идиот и за пореден път го доказва. звуча като лумпен, ама това е истината… мисленето му гравитира някъде около 1967 г.
/..,/.,.,