Най-трудната работа
Снимка: www.sxc.hu
Това беше най-трудната работа на света. Колко пъти бе мислил да се откаже? Колко пъти се бе усъмнявал в себе си?
Махна с ръка, в опит да разсее цигарения дим. Пепелникът на голямото, масивно бюро, отдавна беше препълнен, но той не го забелязваше. Беше потънал в спомени.
Спомени за най-трудната работа. Колко беше съжалявал, че се е захванал. Колко нощи прекара в премисляне на нови варианти, поприща, професии…
Търсеше изход. Не намери. Може би не искаше да намери, беше се привързал като към наркотик, пък и парите си бяха фактор. Но не беше само за парите.
Имаше и още нещо…
- Ще се задушиш тук. Отвори поне прозореца и ми дай пепелника.
Дори не беше забелязал, кога жена му беше нахълтала в кабинета. Правеше го рядко, само в случаите, в които той се заседяваше твърде дълго в просторната стая на втория етаж.
- Зает съм.
Махна с ръка и запали нова цигара. Жена му поклати укорително глава и излезе с нацупена физиономия.
Беше най-трудната, но и най-хубавата работа. Зареждаше го. Зареждаха го хората, контактът с тях. Динамиката, предизвикателствата. Всеки ден бе различен. Имаше адреналин, да, определено имаше. Но беше и трудно, да, много трудно.
За да водиш и управляваш други хора, първо трябва да владееш и управляваш себе си. Това май Цар Петър Велики го беше казал. Не помнеше точно, но беше вярно. Много вярно.
Да си лидер, водач, мениджър – това беше най-хубавата и най трудната работа. А и парите бяха добри. Но не беше само за парите.
Имаше и още нещо…
- Слез долу, имаш клиенти.
Чу гласа на жена си от предния двор.
Слезе.
Отпред чакаха два камиона с греди.
- Бай Иване, направи ги тия по 4 метра, каза грубият и едър мъж, който седеше до първия камион.
Дърводелецът кимна и им махна да влезнат.
Подобни публикации: Богат и клошар
Posted
on
Thursday, June 19th, 2008 at 11:23 am under
