Тази статия съдържа политическа позиция свързана с местните избори. Казвам това, за да съм честен с читателите на блога си. Затова казвам ясно това още в началото!

През лятото бях за няколко дни във Варна. Тъй като обикалях цялото черноморие, този път влязох в града от юг, по панорамния път, който свързва южното и северното черноморие, а не запад. Не съм виждал колкова красива гледка. Варна наистина е уникален град и сега когато страната ни е част от ЕС, варненци имат всички шансове да го превърнат в предпочитана дестинация за милиони хора.

Те би трябвало да си поставят една амбициозна цел - да превърнат града си в “Източната столица” на Европейския съюз. За да се случи това обаче, както във Варна (както и в други български градове) са необходими две ултимативни условия – да се приложи знание в управлението на града и рязко да се намали корупцията.

Некадърност и корупция! Как да ги махнем?

Под корупция не разбирам някакви мистични гигантски и фрапиращи нарушения на закона. Корупцията в администрацията на едни град започва с капсулирането на управлението му и със свеждането му до разпределяне на власт в затворена кръг хора. Обикновено това са кметът, администрацията му, близки до тях бизнес интереси, както и управляващата група общински съветници.

В момента, в който администрацията на един град започне да мисли, как да усвоява по-голямата част от ограничения общински бюджет, вместо да търси начин как да го удвои – това вече е корупция.

Тя се поражда от липсата на компетентност. За съжаление корупционните управления са в основата на изминалите 17 години български преход. Те са особен белег на последните пет години. Как можем да направим нещо, за да ги прекратим или поне да намалим действието им? Като избираме решителни хора с достойнство, които са едновременно политически компетентни и имат желание да се вслушват в съгражданите си и въобще в обществото.

Проблемът на Варна

Връщам се на темата “Варна”. Морската ни столица е типичен пример за град с олигархично управление. Гледах резултатите от фокус групи направени в града преди местните избори. В тях хората казват, че усещането им е, че „Варна върви надолу”, че туризмът се развива, но хаотично, че градът и курортите се презастрояват, че инфраструктурата не може да поеме големия трафик, че има тежък проблем с разпространението на наркотици.

От началото на годината във Варна има 120 души ухапани от бедомни кучета. Това са кучета хванати от властите, кастрирани и пуснати обратно на улицата, вече “ядосани” от това, че някой е посегнал на природата им. Како друго да правят освен да хапят варненци и дошлите в града туристи. Общината не изгражда приют! Това е само един дребен пример за управленско нехайство. За да съм честен, разбира се далеч по-малък от този с боклука на София.

Заради ниското заплащане на интелектуалния труд и на квалифицираните професионалисти варненци имат и друг по важен проблем от хапещите кучета – огромната част от фирмите и хората, които правят добър бизнес от туризъм и от възможностите, които дава града не са негови жители. Те идват от София, от Пловдив, от Добрич, от Русе, Бургас и от къде ли не.

Див Изток или Развит Запад

Варна се развива като „Дивия Изток”. Градът расте икономически, без план изцяло благодарение на индивидуалните усилия на хората в него - на предприемачите, а не на хората в общината, които трябва да се грижат за него. Сходна е ситуацията и в други български градове, като родния ми Пловдив, където двете институции - кметска администрация и общински съвет - в този мандат бяха пълни с изключително некомпетентни, ограничени и корумпирани хора. Логичното занимание на тези хобе да блокират бизнеса и развитието на града и да дават път единствено на корупционни сделки. Сходна е ситуацията и в управлявания от кмет на БСП вече три мандата Бургас!

Варна има по-добро развитие, за разлика от Бургас и София, но това се дължи изцяло на естествените ресурси на града. Вместо да развива морската ни столица обаче досегашният кмет Кирил Йорданов създаде модел за олигархично управление. Затова днес една много сериозна част от бизнеса във Варна е срещу него.

Йорданов даде зелена светлина на навлизането политически инвестиции в града, като толерира бизнес свързан силно с БСП. Това капсулира развитието на варненския бизнес. Въпреки, че във Варна има една много силна национална бизнес трупа ТИМ, днес г-н Йорданов е по-влиятелен в града дори от нея.

Изборната ситуация

На въпрос на социолози „Какво трябва да направи кандидат за кмет, за да победи Кирил Йорданов” участниците във фокус групи масово отговарят -  „Да промени съзнанието на хората”. Повечето отговорили на този въпрос заявяват, че са скептични, че във Варна е възможна промяна. Скептицизмът им идва от това, че управлението на града и кметът му са прекалено „силни”, „управляват всичко” и “ще блокират всеки опит за промяна”.

Фокус групите, които ви цитирам са направени между 10 и 15 септември, преди малко повече от месец. Днес нещата изглеждат по-променени. Във Варна се води сериозна изборна кампания и настоящият кмет Кирил Йорданов губи шансовете си да спечели изборите на първи тур. Той получава около 25% подкрепа, срещу 16% за Димо Гяуров и 11% за Свилен Крайчев. Това означава, че този път във Варна няма да има „служебна победа” на Кирил Йорданов.

Решението за Варна

В хода на кампанията се вижда, че само един от кандидатите за кмет има реална възможност да победи г-н Йорданов и да промени олигархичния модел на управление на Варна. Това е дясно-центристкият кандидат Димо Гяуров. Неговата мисия е ясна - да прекрати унизителната ситуация, в която варненци нямат нито избор, нито могат да влияят на управлението в родния си град.

Аз познавам Димо Гяуров като умерен политик, ако всъщност кариерата му до момента може да се нарече чисто политическа. Мандатът му като директор на българското разузнаване бе в доста труден период, в който страната ни се променяше бързо и драматично. Точно тогава се реализира членството ни в НАТО и се създадоха основите на тази държавна политика, включително в сферата на сигурността, която ни направи член на съюза на най-развитите държави в света – ЕС.

Една от най-силните страни на г-н Гяуров, която варненци ще видят е неговата склонност да излушва хората и да се съобразява с мненията им. Доколкото успях да проследя изборната кампания във Варна, виждам, че Димо Гяуров успява да запази толерантния тон, дори срещу един от най-ярките представители на олигархията у нас, какъвто е настоящият варненски кмет Кирил Йорданов.

Всъщност една от най-силните страни на всеки политик е да бъде едновременно диалогично и да запази собствената си преценка. Тоест да може да взима под внимание всяко мнение и едновременно с това да взима собствени решения, като не губи чувство за отговорност.

Варна е град, който има възможности да се развива с много по-високи темпове, отколкото останалата част от страната. Затова обаче е необходим кмет-лидер, който да извади града от феодалния обръч, в който е затворена Варна през последните 8 години. На морската ни столица е нужно мащабно мислене и екип, който да покаже какви са възможностите на града в европейски мащаб. Пожелавам на г-н Гяуров да стане кмет на Варна, а на варненци да развият града си и да удвоят богатството му през следващите няколко години.