Пламенният глас на дивата на португалското фаду (fado) – Мариза (Mariza - Mariza Reis Nunes) предстои да огласи българската сцена на предстоящ концерт в зала “България” на 24 октомври 2008 г. Fado (фàду) е португалският начин на живот възпят в песен и изразяващ чуства, сантименти, неща нормални за един човек, радост, любов, ревност, обич, раздяла, копнеж, страст, омраза, загуба, мечти. Според португалците, Fado не е музика, то е съдба. Ако искаш да го пееш, трябва да преживяваш всеки стих и нота. Fado е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с думата  saudade, която няма точен превод в нито един език.  Тя съчетава в себе си търсенето на отговора за самотата, носталгията, копнежа по непостижимото и любовна мъка. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.

Mariza е последовател на португалската икона в изпълнението на Fado – Амалия Родригеш. Първото голямо представяне на Мариза е през 1999-та като една от гост-изпълнителите на почетен концерт за Амалия Родригеш в колизеумите на Лисабон и Опорто. Двата концерта са излъчени на живо по португалската телевизия. Изпълнението на певицата бързо провокира интереса на публиката и националните медии. Мариза започва да пее Fado още като дете, преди дори да е успяла да се научи да чете. Баща й прави малки рисувани истории, за да й помогне да запомни текстовете. Макар и само пет годишна тя се е включвала в спонтанното запяване на песни в ресторанта на нейните родители в Mouraria – един от кварталите на Лисабон с особена традиционна атмосфера.

Родена е на 16 декември 1973 г. в Мозамбик. На тригодишна възраст се мести с родителите си в Лисабон. В 2000-та година тя получава наградата “Глас на Fado”, която се връчва от Central FM (португалското национално радио).
Първият ѝ албум Fado em Mim излиза през 2001 г. и веднага й̀ носи голяма популярност (продадени са над 300 хиляди копия, което му дава двойно платинен статус). „Fado Еm Mim” е издаден от ходандския лейбъл „World Connection”. Проектът е спечелил вече няколко отличия, между които и „German Critic Award”.  С Fado em Mim Мариза печели наградата “European Border Breakers Award” на фестивала MIDEM (2003) в Кан. През 2002 г. по време на Световното първенство по футбол тя изпълнява химна на Португалия преди мача на националните отбори на Португалия и Южна Корея. През същата година на летния музикален фестивал в Квебек е наградена с първа награда — Most Outstanding Performance. Британската радиостанция BBC Radio 3 трикратно обявява Мариза за най-добра изпълнителка в света на музиката (2003, 2005, 2006). Вторият ѝ албум Fado Curvo излиза през 2003 г. и заема шесто място в Top Billboard of World Music. През 2004 г. на Олимпийските игри в Атина тя изпълнява в дует със Стинг песента A Thousand Years, влязла в официалния албум на Олимпийските игри Unity. През същата година получава European Border Breakers Award. През декември 2004 г. Мариза има два концерта в Московския международен Дом на музиката. Третият албум Transparente е записан през 2005 г. и издаден в Бразилия. Той заема първо место в хит-парадите в Португалия и влиза в десятката на най-популярните албуми в други европейски страни. През юли 2005 г. Мариза е почетен гост на музикалния фестивал Live 8. През същата година португалското подразделение на UNICEF дава на Мариза почетното звание Посланик на добра воля. През 2006 г. в Австралия Мариза получава наградата Helpmann Awards в раздел Best International Contemporary Concert, а в Португалия — националния “Златен глобус” за “най-добър индивидуален изпълнител”. През 2007 година издава едноименния албум “Mariza”. През май 2008 година  излиза албумът "Terra".

Интервю на Мариза за музиката Fado и живота

В: Много ваши колеги се оплакват, че младите предпочитат американската продукция пред националната. Популярно ли е все още фадото в Португалия?

- У нас 40 години продължи режима на Салазар. И през всички тези години Fado беше единственият начин народът да изрази чувствата си, Fado беше неговият глас. Fado пееха бедняците от простолюдието и бедните райони на градовете. В детството си аз живеех в предградията и се учих да пея от старите хора. Младите тогава не пееха Fado, нито го даваха по телевизията, нито имаше големи концерти. Единственото име, което беше известно, беше на Амалия Родригеш. Тя много ми харесваше. Сега Fado отново се появи, но вече в съвъшено друга форма.  Пее го новото поколение и се обръща към него не като към евтин жанр, а като скъпо наследство на нашия народ.

В: Съдейки по страстната музика, текстът във Fado играе голяма роля?

- Да, думите са много важни. Fado винаги разказва история от живота. Не задължително тъжна и меланхолична. Разбира се, често се пее за ревност и даже за смърт. Но пеят и за весели купони с приятели, песни и вино.

В: А има ли смешно Fado?

- Разбира се! Въобще, това което е популярно извън Португалия - не е съвсем Fado.

В: А какво е Fado у дома?

- В Лисабон - Fado е начин на живот. Това е особен маниер на разговор, стил на обличане. Любовта към фадо е признак, по който човек си избира приятелите. Fado - идва от латински "съдба". Това е начин на усещане на живота.

В: Чий живот?

- Животът на беднотията. Макар че сега се появи форма на Fado и за интелектуалци. Но корените на тази музика са в най-бедните слоеве на Португалия. Някои критици даже считат, че Fado се е зародило като някаква форма на заместване на вестниците. През ХІХ век много хора не са можели да четат и Fado е бил начин на предаване на информацията.

В: Често ви сравняват с Амалия Родригеш. Защо тази певица има такова място в културата на Португалия?

- Вземете например историята на тангото. В него има две епохи - до Пиацола и след него. Пиацола направи народния танц явление от голямата музика. Същото е и с фадо. Това което е било до Амалия, и това което се е появило след нея. Тя е етап в жанра. Няма нито един изпълнител на Fado, който да не пее поне една песен от нейния репертоар. Тя беше жена умна и образована. И създаде ново усещане за фадото. Даже някои пуристи смятат, че това вече не е Fado. Но тях никой не ги слуша - всички слушат Амалия.

В: Концертен жанр ли е и влезе ли в залите Fado?

- Това е музика за фаду-заведенията. Разбира се, може да се изпълнява и в зала - в кръчмата 1000 души не може да събереш. И все пак тази музика трябва да се слуша близо до изпълнителя, в полумрак, на свещи и само с португалска китара. Знаете ли каква е португалската китара? Тя повтаря формите на сърцето, и звукът й е близо до плач. А чувствата на хората са еднакви по цялата земя. Порязваш си ръката и те боли много. След това раната зараства. Все още боли, но чувстваш, че оздравяваш. Ето това е Fado!
Съветът ми е - чуйте Fado в голяма зала. След това елате в Лисабон, намерете си хубава кръчма и останете цяла вечер. Тогава с чаша вино вие и ще разберете какво е Fado.