В полета на Delta Airlines от Ню Йорк за Атланта съм. Сядам на седалката и тъкмо съм се настанил и отварям книга, когато долавям неприятна миризма. Вдигам глава и виждам, че обонянието ми е подложено на тормоз от човек на предния ред, седнал по диагонал от моята седалка. Индиец!

Имах предразсъдъци дали е възпитано да пиша това. Те са свързани с толерантността. Не можеш просто така да набедиш, някой от друга раса – черен, червен, жълт или какъвто и да е, че мирише. Наоколо обаче имаше доста други индийци. Освен това индийците, както са ме учили в училище, са от нашата раса. Само, че този, ако съдя по зловонията които разнасяше, беше се къпал за последно вероятно през септември.

Кофти ситуация. Не можеш да кажеш на човека, че мирише. Затова изпадаш в иронично обсъждане с човека до теб (в случай на български с приятелката ми) и някак си се надяваш да издържиш почти 3-часовия полет.

Толерантни ли сме ние?

„Не”. Това е един от най-лесните отговори, който съм давал. Като започнеш от все по-намаляващите агитки по стадионите ни, които подвикват на чернокожите „Уук - уук”, мине се през обичайното за повечето ни сънародници взиране в хората с тъмна кожа, попаднали по някаква причина у нас и накрая се стигне до миловидната реплика отправена от майка към детето й – „Виж мама, негър”.

България от съвсем скоро е част от една толерантна и отворена общност и тепърва ще можем да изследваме един от много наложени митове в обществото ни – „че сме толерантни”. Всъщност няма нужда от изследване. Много от българските граждани са дълбоко сигурни, че българските турци и политическия им представител ДПС са виновни в частност за личните им неуспехи и за много проблемите на България.

Я си представете си каква толерантност ще се развихри в София например, ако след 2-3 години се окаже, че имаме квартал (дано не е гето) населен с африканци или индийци.

На нацията ни й трябваха почти 20 години след комунизма, за да установи, че онова, което ни го разправяха партийните ни секретари – „българите сме най-умни след евреите” – не е съвсем истина. Аз бих добавил като всичко, което бяха измислили комунистите.

… между другото е крайно време да спрем говорим за комунизма и комунистите в България, с аргументите на клишираната политическа риторика. Всъщност комунизмът и социалната реалност, която той създаде у нас са крайна форма глупост и безхаберие. И затова е много, ама много добре да си антикомунист… тоест да не си глупак.

… от къде започнах и къде отидох. Съжалявам, но индиецът си мирише сериозно и трябва да си отвличам вниманието с нещо. Приятен ден и дано в него не ви се налага да стоите до някой, който гледа на банята, като на неделен ритуал.