Възстановяването от финансовата криза, завладяла всички континенти, ще отнеме най-малко от 3 до 5 години. Така смята българският банкер от First Midwest Bank в Чикаго, Николай Дечев, който работи в кредитния отдел на институцията. Предлагаме ви поглед на кризата отвътре, какво мислят хората в страната, откъдето започна всичко.


Как и кога започна всичко?

В средата на 80-те години група банкери излязоха с идея, наречена „сенчесто банкиране”. Това дава право на банките да заемат пари без да имат каквото и да било обезпечение. Събират се ипотечните заеми и тези по кредитните карти и въз основа на тях се издават ипотечни облигации, които се продават на инвеститорите. Банките продават нещо, което нямат. Но получават пари. Веднъж от продадените облигации и също така от лихвите по кредитите, които са отпуснали. В ситуация като сегашната, когато хората нямат пари да покрият вноските по изтеглените кредити, банките не могат да си върнат заетите пари, но в същото време трябва да продължат да изплащат на инвеститорите лихви по продадените облигации. По този начин се генерират огромни загуби, които доведоха до фалити на финансови гиганти.

Достатъчни ли са предприетите от правителството мерки за справяне с кризата?

Да. Правителството си е взело поука от предишните допуснати грешки /Голямата Депресия, рецесията през 1980 г. / и сега е в състояние да се справи със сегашната ситуация. Имаме два основни инструмента за контрол на икономиката: фискална и монетарна политика. Те бяха използвани чрез понижение на основния лихвен процент на 1% и финансовата инжекция в размер на $ 700 млрд. През следващия месец може да станем свидетели на още едно понижение на основната лихва до 0.5%.

Какво друго може да се направи за скорошното приключване на кризата?

75% от брутния вътрешен продукт, независимо дали сме в рецесия или - не, се основава на потребителските разходи. Потребителското доверие е на най-ниските си нива от 1980 г. , когато имаше много тежка рецесия, а лихвеният процент се движеше между 15% и 20 %. Ако хората преодолеят страховете си и започнат да харчат пари по време на коледните и новогодишните празници, положението няма да бъде толкова лошо. За съжаление, страхът от неясното бъдеще принуждава хората да пестят парите си, защото не се знае дали другата седмица все още ще имат работа.

До колко време може да очакваме дългосрочна стабилизация?

Най-рано след 3 до 5 години. Ще отнеме няколко години докато достигнем дъното на цените на недвижимите имоти и кредитната стегнация. След това ще мине още време докато се върне доверието в икономиката ни.

Какво трябва да се промени, за да се избегне подобна бъдеща криза?

Необходими са по-добри счетоводни стандарти, които вярно да отразяват активите на банки и инвеститори. Дори в момента продължаваме да се учим какво да правим и какво да не правим.

Как ще се развива кризата от тук нататък?

Ще има много слаби продажби през предстоящия ваканционен период. Това може да доведе до банкрут на някои вериги магазини. Проблемът с просрочените кредити ще продължи да се разраства. Това ще доведе до нова паника на пазарите и забавянето на икономическия ръст ще продължи до края на 2009 г. Дори и след този период ще се наблюдава слаб растеж и най-рано 2011-2012 г. хората ще са готови отново да харчат повече пари. Точно 2011 г. просрочените кредити вече няма да са проблем за банките. В резултат на това кредитирането ще се възобнови.

Как се отразява кризата на реалната икономика?

Най-вече безработицата се покачва, а хората харчат все по-малко. Това са основните проблеми, пред които сме изправени. Другото нещо е, че лимитите на кредитните карти рязко се намаляват. Например, от 20 000 долара на 5 000 долара. Това също влияе на разходите на обикновените потребители.

Защо Wall Street и останалите големи световни борси реагираха само за по 2-3 часа на приемането на спасителния план в размер на $ 700 млрд. и координираното намаление на лихвите в началото на октомври?

Според мен планът на правителството постигна своето. Загубите на борсите щяха да бъдат много по-големи, а рецесията би продължила много по-дълго, ако този план не беше приет. Икономиката се нуждае от инжектирането на тези пари, тъй като ние, като потребители, не го правим. Всички знаеха, че тези мерки трябваше да бъдат предприети. Пазарите щяха да реагират много по-явно, ако тези мерки не бяха взети, отколкото, когато те станаха факт.

Отрази ли се тази криза на избора на президент?

Да. Предизборните кампании бяха насочени върху този проблем. Всички очакваха кой какво би предприел ако бъде избран и това повлия много на вота. Решенията на президента са изключително важни за бързото излизане от сегашната бъркотия.

Какво означава за икономиката избирането на Барак Обама за президент на Съединените Щати?

За Обама ще бъдат трудни 4 години. Той има да се справя с много проблеми, а Wall Street няма много вяра в него. Точно по тази причина смятам, че избирането му за президент ще забави възстановяването на икономиката. Пазарът отчете новината като негативна и както се видя двата дни след избирането му се отчетоха нови загуби.

Има ли компании или сектори, които все пак отчитат печалба в момента?

Има. Биотехнологичният сектор се развива много добре. Също така има и големи хедж фондове, които са на печалба. Малко, но все пак са на плюс.

Как ще изглежда икономиката на САЩ след тази криза?

Това, което се случва, се нарича бизнес кръг. След рецесия или криза винаги идва подобрение. Точно как ще изглежда не мога да кажа. Но със сигурност хората ще бъдат по предпазливи за спестяванията си.