Спамът. Начин на употреба част Първа
Не, няма ние да го употребяваме. Все пак е важно да знаем как работи спамът, какъв е механизмът, по който спамърите крадат ресурс от нас, за да го имаме предвид, когато разработваме сайта си и да полагаме нужните усилия, за да ограничаваме това крадене. Проблемът не е от тези, които можем да пренебрегнем. Освен ако всичките ви сайтове са със изцяло и постоянно статично съдържание и не съдържат адреси на е-поща, във всички други случаи обмислянето на стратегия срещу спама е нещо належащо за вас. А добрата стратегия изисква познаване на противника.
“Спам” не е българска дума и е неологизъм и за английския. Правилният превод на български е “нежелан” и включва и вида “спам” - “нежелана поща”, “нежелано съдържание”, “нежелано свързване”, “нежелано съобщение” и др. под. Почти всички вече са свикнали с разбирането за спам като за нещо рекламно, което ти пращат в електронната поща. Но по-общо погледнато спамът далеч не е само това. Спам е, когато ти пишат коментари в блога, каквито не само не си пожелал, но и по принцип не желаеш, когато ти запълват свободното за редактиране уики с купища препратки към сайтове, с които изобщо нямаш връзка, когато в програмата си за моментни съобщения получаваш реклами или някакви обяснения за вируси или “писма на късмета”, а също така и когато в пощенската си кутия вкъщи виждаш пъхнати рекламни листовки от фирми и “безплатни” вестници с обяви, които не само не си поискал, но и нямаш начин да престанеш да получаваш.
Етимоголичесски “spam” идва от име на масово рекламиран продукт. Продуктът е подправена консервирана шунка, “spiced ham”. И сега много често може да видите като илюстрация на статии за спам-а снимки на метални вакуумирани кутии с шенка с големи надписи “spam” отстрани. И ако в някой магазин в западна страна видите на рафта кутии със “спам”, знайте че си е обикновена шунка с подправки, а не нещо “лошо” 
За първи път “spam” като нещо досадно и еднообразно се появява в скеч на Monty Python през 1970г. През Втората световна война във Великобритания единственият все пак достъпен месен продукт била консервираната подправена шунка. И макар търсена и ценна по време на войната, в годините на разруха след това е станала синоним на нещо обичайно, безвкусно и досадно. Това е обяснението за произхода на жаргонните в ИТ термини “spam” за нежелано съдържание и “ham” за нормално съдържание.
Нежеланите съобщения
Спамът, особено този в съобщенията — електронни писма, моментни съобщения, писма в новинарски групи, писма в пощенски групи — много често е комбиниран с други две зловредни съдържания. Това са вирусите и залъгалките (”phishing”). Ако няма вируси и няма залъгване, значи или става дума за масова реклама на иначе неуспешен продукт, или под прикритието на успешен продукт ви се “пробутват” линкове към спамърски сайтове. Това последното е пряката връзка към друг вид спам — нежеланото свързване, за което ще говорим подробно друг път.
Вирусите са най-често в прикачени файлове, които неопитните потребители на уязвими операционни системи като MS Windows отварят необмислено. Много хора се подлъгват от сигурността, която им дават антивирусните агенти в машините им и смело задоволяват любопитството си, зареждайки поредния вирус в спам-писмо. На практика няма нищо интересно за потребителя в каквото и да е спам-съдържание, а такова “пробване” може да е само опасно. Защото никога нямате гаранция, че не отваряте съвсем нов вирус, че не сте “нулев пациент” на нова зараза, на която антивирусните компании все още не са имали възможност да реагират. Да, на следващия ден сигурно ще има антивирусна дефиниция и за нея и това ще “спаси” другите потребители, но такова успокоение не върши работа на първия, на “опитното зайче”. Златното правило е щом нещо ви прилича на спам и особено ако вече е класифицирано от спам-филтъра ви като такъв (защото е по-важно да имате спам-филтър, отколкото филтър за вируси), значи почти сигурно е нещо зловредно. Оставяте го в папката за спам-а или още по-добре триете го веднага. Ако е било фалшиво съвпадение (false positive) и наистина някой приятел или колега ви е изпращал ценен файл, ще ви го прати пак. А следващия път ще се научи да пише писма така, че да не се разпознават автоматично като спам.
Залъгалките, “фишинг”-ът, пък са това, което ви кара сами да си дадете поверителните данни. Вместо да ви пускат вирус, който да взема ценна информация от файловете и от настройките ви или пък да ползва ресурси на машината ви, спамърите ви пращат писмо, което на пръв поглед по всичко прилича официално писмо от банката ви, например. В което учтиво ви казват, че например имало е едо-какъв си срив в системата и за да оправят последното плащане към сметката ви им трябват името и паролата ви за връзка към баната. Или пък са им нужни трите ви имена, номерът на кредитната ви карта и датата на изтичането й, защото по някакво много непирятно стечение на обстоятелствата и лична грешка (за която служителят е наказан) точно вашите данни са загубени. Не е нужно да казваме, че и всички истории за изчезнали пари в страни от третия свят, деца-сираци, избягали от диктатури и други подобни, които имат нужда само то няколко хиляди от вашите пари и когато си върнат имането от диктатора, ще ви се отблагодарят са също само вариация на тази добре позната измама. Съветът тук е просто да не се “връзвате” и да обучавате спам-филтъра си да лови такива залъгалки. И също така никога да не препредавате такива съобщения към приятелите си, защото така само засилвате веригата на спам-а.
Затова златното правило при спама в съобщенията от всякакъв вид е “не отговаряйте”. Инструментът за борба пък ви е филтърът за спам. Има много и различни технологии за филтриране на нежелани съобщения. Базират се или на анализ на съдържнието, или на черни списъци, или на “сиви” списъци. Една от най-развитите и най-разпространени програми за филтриране е SpamAssassin.
