Средностатистически Мисли
Слушайки новия албум на Dave Gahan - Hourglass , в този мрачен и неприветлив ден, ме спохождат тъжни и песимистични мисли. Замислям се колко много негативизъм и агресия има в тази страна. Ежедневието ни е много лошо, изпълнено със стрес, напрежение, бързане за някъде. Мисленето ни също не е положително. Още от сутринта, някои от сутрешните блокове облъчват и промиват мозъците с глупости и така зареждат човек с проблеми и тревоги. Пак там по медиите сега всеки гледа да си прави политически PR кампании и да става известен, сега преди изборите е страшно. Не знам дори кои са кандидат кметовете за град София. Общо взето от политика ми е писнало отдавна, ето защо избягвам да пиша и да коментирам за нея в блоговете. Затова реших да създам един образ на съвременния средностатистически българин и да опиша отделните му черти и качества с които се сблъсквам всеки ден навън и да проследим откъде идват комплексите на този индивид и защо си ги изкарва по някакъв грозен начин. Ежедневието му обикновено е следното, ще говоря за него на ти.
Докато вариш кафето си и се разсънваш ти поглеждаш за малко, част от сутрешните блокове на няколко телевизии. Докато набързо преглъщаш някаква, нездравословна закуска, например от холестеролен маргарин и парчета салам, които е тъпкан с какви ли не оцветители и овкусители, плюс това, месото не знаеш от какво е и от къде идва. На път за работа в препълнените превозни средства се изнервяш от бавния трафик, а в главата ти висят хиляди задачи, които днес трябва да свършиш. Докато пътуваш, може така да се изнервиш, че да попсуваш наум или на глас, а може и ти да отнесеш някоя и друга псувня от станал със задника нагоре, шофьор, бързащ и той за работа.
На работното място си заобиколен от всякакви колеги, различни персонажи, които имат една и съща цел - да са на върха на колкото се може повече неща с цената на почти всичко. Те не са ти истински приятели, с тях може да се забавляваш, да ходиш по ретро партита по клубовете, да им ходиш на купони, насам натам и нищо повече. Те искат да бъдат част от живота ти, но само за да се чувстват по добре, че имат някого под ръка за черната работа или да могат рано или късно да те използват за нещо. На обяд обядваш някакви мазни сандвичи или полуфабрикати, а понякога пропускаш обяда, понеже имаш много работа. Ако работиш и с клиенти, напрежението и стреса ти се удвоява и започваш да развиваш леки емоционални и психически проблеми. Започваш да се изнервяш, да си изпускаш парата по много глупав и не на място начин и това че някои теб те е ядосал си го връщаш на някой друг в двоен размер. Тук варианта за справяне с тези проблеми ще се разреши, като отидеш на психоаналитик и пред него си излееш негативните емоции, натрупани в следствие на много фактори в съвременното ти ежедневие.
Вечер се прибираш скапан от работа, а докато се прибираш, пак блъсканица и бързане. Ако нямаш жена и деца вечерта ти е по спокойна, но и по самотна. Нямаш време да поизлезеш с приятели защото една част са се разпръснали по чужбина, друга част вече не са ти приятели, а третата час като теб е заета и уморена и вече не им е до излизане. Вечеряш полуфабрикати или взет от близката арабска закусвалня двоен пилешки дюнер с повече сосове и пържени картофи, а със дюнера си пиеш кротко биричка. Гледаш поредната серия на някой сериал, новините в които има поредица от престъпления, пак предизборно агитиране и репортажи със учителски стачки. Гледаш спортните новини, после сърфираш в интернет, отваряш си пощата в която спама с реклама за уголемяване на бюста или на пениса е повече от писмата на твоите приятели. В морето от информация се натъкваш на няколко вируса, усещаш по icq-то че някой ти нахалства и трябва да го игнорираш, после вземаш душ и си лягаш с мисълта за проблемите и делата, които те чакат на следващия ден. Така върви ежедневието ти, докато разбереш, че мястото ти не е на тази работа и трябва да я смениш с такава в която нещата които се изискват от теб може да правиш добре и дейността ти се отдава.
През уикендите се опитваш да спиш до късно и преди да закусваш в леглото, най накрая ти идва ерекцията и започваш да мастурбираш. Когото намериш време и желание онанираш и на порно филми, свалени от интернет. Мотаеш се насам натам с приятели или пропиляваш почивните дни във видео игри, четене на стари романи и гледане на глупави филми, които само ти си мислиш че са велики и яки. С жените нямаш успех, няколко вече те прецакаха и за сега си само с жени за по една, две, три нощи. За деца и семейство не искаш и да чуеш. Ако вече имаш жена и деца, живота ти е толкова скучен и еднообразен, че вече си търсиш любовница с която да изживееш по екстремни преживявания в секса.
И така животецът ти се върти и минава. Не дай си боже да ти дадат работна позиция с малко повече власт или място където да се изявяваш. Тогава ставаш по егоцентричен нарцисист, караш другите винаги да се съобразяват с теб, не правиш компромиси, все по рядко казваш извинявай и ти винаги си прав. Дори, вече въобще не ги казваш онези вълшебни думички. В речника ти влизат няколко, нови думи, които само тях употребяваш. Манията за величие те заслепява и не може да се поставиш на друго място, не можеш да влезеш в положението на човек, които търси помощ от теб. Не виждаш малките неща от живота, дори и да ги видиш, не умееш да им се радваш, подминаваш ги като пътен знак. Ако правиш и предлагаш някакъв продукт, било то физически или интелектуален го налагаш с агресия и нахалство, а после не уважаваш потребителите на твоя продукт, които вече го ползват. Нямаш емоционална интелигентност, не я и култивираш, живееш с купища предразсъдъци, завещани от семейството ти и не се опитваш да разшириш кръгозора на собственото ти светоусещане и познание. Водиш се християнин, но не вярващ в бог и невидимото. Феномените и непознатите явления ги смяташ за глупости, в прераждане също не вярваш. Ако работиш през нощта, повечето от нещата които изброих пак важат за теб, само че подредени в обратен ред. Ако този индивид е жена, мъжките дейности се заменят с женски и историята леко се феминизира.
Това ли е той - съвременния, средностатистически български индивид? Вие как мислите?
Наскоро си говорехме с един познат за това, че на българина да му се даде малко власт или трибуна за изява и после да се гледа в каква маймуна се превръща.
Слънцето от време на време се показва, но това не е достатъчно за да оправи настроението ми. Албума на Дейвид Геън отдавна се извъртя, сега тече Ъндъруърлд, които звучат в новия си албум "Oblivion with Bells "по мрачни и по меланхолични от всякога.
Текста го пиша в малките паузи, още от 9 am и чак сега в 15:26 го завърших. Всяко съвпадение с действителни събития и личности е абсолютно закономерно. Отивам да хапна плодово, кисело мляко.
U-OWB2007
