В понеделник най-неодобряваният от десетилетия насам американски президент ще застане с лице пред нацията да направи годишното си обръщение. Дали заради този или друг пример българският президент г-н Първанов също започна да прави обръщения към нацията. Това е добро начало.

Аз уважавам качествата на г-н Първанов, които го направиха най-влиятелния български политик за последните 2 десетилетия. В същото време не харесвам олигархичния модел, който настоящият президент създаде. Защото по свобода, по плурализъм и по обществен климат България се върна в началото на 90-те години.

Има една една много важна разлика между американския и българския президент. Американският е с лице към проблемите на нацията, българският е с гръб към тях. Като всяка друга статия за г-н Първанов, слагам и тази в категорията “Табу”. Защото днес, повече от всякога, е табу да се критикува властта. Какво каза г-н Първанов?

“Политическият модел се променя”… с грешни сметки

“В изложението ми основният акцент е върху развитието, промените във функционирането на политическия модел.”, това каза президенът. Първата му констатация за политическия модел е грешна. “Отчуждението и апатията, недоверието на гражданите в институциите и партиите вече е на критичния праг“, каза г-н Първанов. Грешка!

За разлика от него, аз знам, че избирателната активност на първия тур на местните избори през 2007 г. е 49.75%, а на втория когато пред урните се гласуваше само за кметове - 43.26%. Това не е ниска избирателна активност и тя не показва политическа апатия. Точно обратно, на тези местни избори, хората изхвърлиха от общините, затънали в безвремие и бюрокрация чревени кметове… като г-н Йоан Костадинов в Бургас например.

Но акцентът е друг! Той е в грешната теза и пълната неспособност на г-н Първанов да направи качествен анализ. Защото избирателната активност в изборите, на които той спечели втори президентски мандат бе 42.51% на първия тур и 41.21% на втория. Тоест интересът на хората към изборите на г-н Първанов (за президент) е бил със 7% по-нисък от желанието им да участват в местните избори…

Очевидно г-н Първанов изгражда тезите си за необходимостта от промяна на избирателната система въз основа на неверен факт.

Бих могъл да спра дотук! Но нека отдадем заслуженото на президента!

Той продължава с друга констатация, този път вярна… че политическият дебат у нас “се свежда до проблемите на партиите, до междуличностните отношения”. Това също е вярно, но с едно уточнение. Когато създадеш политически мастодонт във властта (както г-н Първанов създаде тройната коалиция с подкрепа от 169 депутати) с една единствена цел - той да бъде политически неуязвим, то качеството на политическия дебат и на управлението са последните 2 неща, от които се интересуват участниците в нея.”

“Изборната система” - Новата любима тема на президента

Като тръгва от невярното твърдение за ниската избирателна активност и отчуждението на хората от избирателната система, г-н Първанов предлага 3 промени в нея - “Първо, промени в избирателната система. Второ, по развитието на пряката демокрация. И най-сетне, по Закона за политическите партии.”

Преди да ги коментирам, ще ви припомня вица, в който на събор се разразил спор между две села, кое е по-хубаво. Едната група селяни твърдяли, че имат ново училище и ново кметство, другата, че имат ново училище и нова градинка в центъра на селото си. Спорът постепенно се обърнал в скандал и точно преди сбиването някой се сетил да попитат човек от трето село да каже мнението си. Той се почесал, по огледал се и промърморил: “Абе к’во да ви кажа. И в наш’то село имаме нова кочина, ама прасетата са си същите”!

Но нека да сме по-конкретни. И така…

Мажоритарен елемент в изборите

Идеята за “мажоритарното начало в рамките на смесена избирателна система“, както ги нарича г-н Първанов е като цяло добра стъпка, но със сигурност не гарантира качество на управлението. Напълно възможно е в една вече олигархизирана демокрация, единственото нещо, което да донесе мажоритарния елемент да е закрепянето на политическата олигархия. Как?

Като стане невъзможно да се кандидатираш за депутат без да имаш примерно 2 милиона лева за изборна кампания. Който познава блога ми знае, че водих изборната кампания на СДС за европейските избори през 2007 г. В нея СДС похарчи не повече от 500 000 лв. за 6 месеца политическа работа, при разрешени 2 милиона по закон само за последния месец преди изборите. Знаете ли, колко похарчи НДСВ? По неофициални признания на водещи политици от жълтата партия около 15 милиона лв. По официални данни 2 милиона лв.

Сега си представете смесена система със 120 депутати, които се избират по мажоритарен принцип и още 120 по пропорционален. И ми отговорете на въпроса “Кой през 2009 г. ще има ужасно много пари, за изборна кампания?” Дали това няма да са БСП, ДПС и НДСВ?

По принцип харесвам идеята за силен мажоритарен елемент в изборите, но не и когато той дава стратегическо предимство на партиите от властта при въвеждането му!

“Локалните популистки партии”

С тази констатация на президента започва серия ”обиди” към гражданите. Моят въпрос тук е “Защо местните партии да са по-популистки от БСП?”. Не съм чувал те да бещават 20% увеличение на заплатите както това напрви левицата преди изборите през 2005 г. И след това да се откажат от обещанията си.

Разширяването на пряката демокрация

Тази тема бе започната с “политическа заплаха” - “… ако парламентът, не намери за необходимо да задвижи тази процедура, аз съм готов да събера необходимите подписи, за да бъде тя задействана, съгласно изискванията на Закона за допитването до народа“, са точните думи на президента. След нея следва “налудничава идея” - “… референдумът да е легитимен, ако в него са участвали не по-малък брой избиратели от гласувалите на последните парламентарни избори“.

Тук ще обясня, че между активността на парламентарни избори и евентуален референдум след тях няма абсолютна никаква прилика. Нито като институционален избор, нито като методология, нито въобще. Изборите за парламент са елемент от представителната демокрация, а референдумът е инструмен на пряката демокрация. Да предлагаш разширяване на пряката демокрация, като ползваш за измерител активност, участието на гражданите в парламентарни избори, които са процедура от представителната демокрация издава висока степен на институционална некомпетентност. Съжалявам, че тя идва от българския президент.

Ограничаване на плурализма

Г-н Първанов предлага “критерии”, които да ограничат броя на партиите в България. Ето ги:

• по-високи изисквания за минимален брой учредители и членове при самото учредяване на партиите
• да се обсъди въвеждането на изискването партиите да се регистрират, след като са изградили свои структури поне в две трети от общините на страната
• да се премахнат изцяло даренията от юридически субекти, с цел отстраняването на всякакви съмнения за партийно-корпоративна обвързаност
• да се поставят под много по-строг контрол даренията от физическите лица

Такива предложения идват само от човек, който не вярва в демокрацията и в пазара. Според мен единственият критерии за това колко партии да има, са избирателите. Те решават, кои партии да съществуват и кои не. Не г-н Първанов!

Предложенията за финансирането на политическите партии също са твърде спорни! Най-нормалното и прозрачно нещо в развитите демокрации е определен бизнес съвсем почтено и прозрачно да дари пари за политическа кампания. Защо това трябва да бъде забранено в България?

Друго предложение на г-н Първанов, да има субсидии, които да покрият “50% от цялостния годишен бюджет на партиите” звучи разумно. То ще създаде възможност за минимално гарантирано финансиране на политическите партии. Това ще направи така, че те да не са на всяка цена зависимост от бизнес интереси.

Тезата държавата да финансира политиците е порочна. Така те се превръщат в бюрократи. Ако аз искам да ви представлявам и да гласувате за мен, трябва да мога да покажа, че виждам важните за вас приоритети. Бизнесът и гражданите трябва да дават финансова подкрепа на политиците, които ги представляват честно и почтено. Обратното, държавата да гарантира пари на политиците означава да ги превърнем в бюрократи, които не се борят за подкрепата ни като граждани. Това е много, ама много социалистическо.

Във втората част на изложението на г-н Първанов, при “отговорите на въпроси”, има доста самохвалство и много цинично отношение. Като например следното - “Що се отнася до аналогията с Путин, темата “путинизация”, аз имам усещането, че путинизация има. Имам усещането, че българската опозиция много се е путинизирала, защото ляга и става с името на Путин.”

Можеби опозицията трябва да се извини на г-н Първанов за причинените му неудобства и за това, че част от десните и прозападно настроени българи искаха да попитат руския президент, “Кой уби Политковская?”. Сигурно дължим извинение на президента ни, защото виждаме унизителната поза която българската държава зае спрямо властта в Русия.

Нямам намерение да удължавам тази статия, защото тезите на г-н Първанов не заслужават повече внимание. Те нито са оригинални, нито носят необходимата на страната ни промяна. Въпреки, че смятам политическия му принос към българската демокрация за негативен, а първия му президентски мандат за период на опасна олигархизация на политичесикя ни живот, все пак му пожелавам успех във втория мандат. Защо?

Защото е по-добре в следващите 4 години да имаме държавен глава, който е видял поне част от проблемите на нацията и част от негативите на собственото си наследство, отколкото да загубим политически тези години. Няма стабилна демокрация, която да започва отначало след всеки избори. И тук България не трябва да се опитва да бъде първата.