Хубава работа, ама Китайска

Решавам аз, че е време да похапнем китайска кухня и се запътвам към един от любимите ми ресторанти, намиращ се на ъгъла на “Шипченски проход” и “Коперник”.Обаче НЪЦ.Заварвам огромен изкоп и поредния строеж в София.Обаче, докато се чудя накъде да поема, забелязвам табела указваща, че ресторанта се е преместил и то не къде да е, а точно на съседната пряка, на около 50-тина метра.



Ехаааааа, си викам и тръгвам бодро с китайска крачка натам.Тук е мястото да направя едно лирическо отклонение и да ви спомена, че този в ресторант освен, че готвят добре, съм работил.Факт.Преди доста години, когато нещата стояха по друг начин при мен  бачках там около 3 месеца.И само да вметна, че не съм от хората, които се срамуват от работите, които е

работил.Та, познавам собствениците, семейство симпатични китайци, с тяхната многобройна челяд, дошли да изкарат прехраната си тук, в България.Те са целият персонал, готвачи и собственици едновременно, без сервитьорите естествено, какъвто бях и аз.За да не се отплесвам много, ще напиша някой друг път интересните неща, с които съм се сблъсквал при китайците.Доста са.Някои от тях никога няма да забравя:)Тук е мястото да поздравя Радо, голям образ.Бачкахме заедно.Та стигам аз ресторанта, влизам и не виждам нито една позната китайска физиономия.Вярно, че те си приличат, ама аз мойте китайци не мога да ги сбъркам.Сядам и разглеждам менюто.Предното аз го бях писал и то си стоеше все така до последно.Обаче сега забелязвам някакви промени.Поръчвам на китайката, вкарвайки някоя китайска дума, която ми е останала все още в главата.Тя ме гледа доста странно, ама нищо.Изчаквам я аз да влезе в бокса и се заоглеждам.Мисълта ми тече в посока, явно тази е поредната дъщеря на семейството дошла в България. Йе, собственичката, няколко пъти ми беше говорила за бройката на тяхното семейство, ама да ви кажа честно толкова много бяха, че не си правих труда въобще да ги помня.И без това след трите месеца там излязох фъфлейки нечленоразделни звуци на китайско бебе-пеленаче.Имаше моменти, в които спрягах думи на български, за да не забравя майчиния език:)Та, седя си аз и чакам да видя някой от тях, ама не.Накрая излиза поръчката ми и аз решавам да питам къде са мойте хора.Китайката ме гледа странно.Помислих си, че не ме е разбрала, а то се оказа, че тя не ги познава.Шах.Когато излязох навън се загледах в табелата и ето ви отговора:



Тези китайци са ударили кьоравото.Ресторанта им съм го виждал и преди, ама сега са се изхитрили и заблуждават хората, че са други.Жертвали са си старото име, за да присвоят това.Що да градят имидж, като могат да го откраднат.Предполагам, че доста хора са заблудили.Като знам, как повечето народ въобще не усеща разликата в храната на различните ресторанти и ми е ясна картинката.От това, което взех мога да кажа, че кухнята им става.Не блести с нещо, но най-важното, не е същата като на Тиан-Хъ.Сега съм се заел да търся китаеца и да му кажа.Предполагам ще има вендета.Та, и китайците са едни.

Ако темата ви вълнува, можете да видите друга форма на фирмена кражба тук.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

Заглавие:

Коментар:

Код*:			Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.

ДОБАВИ