Днешната годишнина е прекрасен повод да споделя любимите си стихове на поета-човеколюбец Владимир Висоцки. Творчеството му сякаш остана леко позабравено и прашлясъло в едни времена, когато изкуството се превръща в "шоу бизнес".

ЦИГАНСКИ РОМАНС

По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам - и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря. . .
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича - няма жал!
Боже, колко своенравни са конете. . .
Ще умра неживял, песента недопял.

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея. . .

Ще загина - като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната - леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!

Но - успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете. . .
И не си доживях, и не съм си допял. . .

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея.

Превод от руски: Владимир Левчев

***

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов

***

ПИРАТСКА

На борда - бунт. След снощните гуляи
започна бой - за златото - клане!
Обесиха уж двама негодяи.
Но още двама трябваше поне!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

От борд до борд - кълбо от кръв и хора,
забравени са пирове - и чест!
И всичко подивя на тоя кораб,
и всеки ножа си извади днес.

И ето двама сочат капитана:
"Вържете го!" - от ада нямат страх!
Но вчерашната плячка в океана
изхвърли капитана със замах.

Като покров ни скри вълната горда,
ръката пусна гърлото - и спря. . .
Изхвърляй всичко с дъх на кръв зад борда!
И вярвайте - цената е добра!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

Превод от руски: Румен Леонидов

Публикувано от Николай Павлов в 2:28 |  

Етикети: Висоцки, изкуство, музика, поезия, Русия