Либерализмът, като всяка една икономическа система има един малък недостатък - когато едни печелят, други непременно трябва да губят. Това работи, когато имаме, нации, национални пазари, блокови разделения (западен-източен), но не работи, когато имаме глобална икономика и съвършена информационна среда...и това естествено далеч не е единствената причина.

Темата изисква много познания и информация. Авторовата гледна точка доста лековато и повърхностно е обгледала проблематиката. Още по-лековати са категоричните отсъждания за причините и виновниците за кризата. А циничните оценки на идейния корпус, едно от лицата на който е господин Милтън Фридмън, са категорично неприемливи и обидни.

Хинт: "Добър ден, аз съм от правителството и дойдох да помогна" - това за Роналд Рейгън е най-вредното съчетание от думи в английския език. Може би за голяма изненада на някои, американското правителство и американския конгрес, т.е. американската държава, имат най-голям дял вина за разразилата се криза, защото незнайно как са решили, че има необходимост американците да бъдат собственици на жилища в масов мащаб. Тази изначално сбъркана интенция и намерение за интервенция в живота на хората е в основата на голямата поразия. Оттам нататък американската държава "разпаса" морално и от гледна точка на здравия икономически смисъл играчите на ипотечния пазар и ползвателите на ипотеки. Сега данъкоплатците плащат уж добрите намерения на американската държава да подобри имотното състояние на американците. Инвестиционните банкери също имат вина, разбира се, както и неплатежоспособните ползватели на ипотеки, но тя е дотолкова, доколкото че са яли от баницата, която американската държава им даде. А знаем, че лудият е не този, който яде от баницата, а този, който му я дава.

Доколкото знам ипотечните кредити ги дават банките, а не държавата.

Аз споменах, че имаш липса на познания и информация, а оттам се е получила повърхностност при опита за оценка и разбулване на причините и вините.

В първия си пост се опитах да ти кажа, че ако американската държава не се беше намесила на ипотечния пазар чрез създаването на дружествата "Фреди Мак" и "Фани Мей", а това означава, че американската държава в този случай се е изживяла като квазипазарен играч, което само по себе си е крайно вредно ВИНАГИ, то нямаше да се задвижи лавината на необезпечените ипотеки. Искам да кажа, че американската държава създаде много силен, но погрешен сигнал на пазара, с който "разпаса" банките. Сега същата тази осрала се държава пък харчи парите на данъкоплатците, отново напълно излишно и погрешно, за да реабилитира собствениците си глупости.

Етествено, че са ми повръхностни познанията, не се имам за специалист по всичко. Затова и цитирам Стиглиц и Тобин - двама нобелисти по икономика.
Надявам се и ти да подкрепиш твърденията си подобаващо.

Той и Кейнс сигурно е Нобелов лауреат, ама това не значи, че кейнсианството е състоятелна икономическа доктрина. А Стиглиц е известно икономическо гуро на левицата и най-известният опонент на господин Милтън Фридмън. Явно добре ти пасва на цялостните светогледни разбирания и затова точно него си избрал за авторитет като опора, но Стиглиц е предубеден и заинтересован да интерпретира причините за кризата по начина, по който си предал.

Аз следвам в икономическите дебри А. Смит, Ф. фон Мизес, Карл Менгер, Ф.А. фон Хайек, Милтън Фридмън и по-общо светогледа на класическия либерализъм.

Специално за кризата се осланям на Института Кейто и по-специално Ричард Ран, ИПИ, Индъстри Уоч.

Точно тия симпатяги формираха неолибералната икономическата политика на Буш, която доведе до грандиозния провал.

Ако тия хора - техните идеи, бяха прилагани от администрацията на Буш, просто нямаше да се стигне дотук. Напротив, точно любимото на Стиглиц кейнсианство, което практикуват администрацията на Буш и Конгреса, всъщност са причината за краха. Господин Милтън Фридмън, ако беше жив, би бил най-големият критик на икономическата политика на американската държава.

1. Стиглиц беше в екипа на Клинтън, когато икономиката беше в подем и е един от най-яростните критици на Буш
(Stiglitz moved to Washington in March 1992 to join the Clinton Administration, first as a member, and then as Chairman of the Council of Economic Advisers, in which capacity he also served as a member of the cabinet.)

2. Кейто подкрепят в голяма степен политиката на Буш
(However, on other issues, most notably Social Security,global warming,tax policy,and immigration,Cato scholars have praised Bush administration initiatives)

Настоящата криза си има като причини конкретика, конкретни погрешни действия на американската държава в една конкретна област, а именно пазара на ипотеки. Всъщност инициативата за подобряването на имотното състояние на американците е дошла от Конгреса и пак оттам са проведени всички произтичащи действия, т.е. администрацията на Буш в конкретния казус, причина за развихрилата се криза, няма вина. Конгреса, между другото, е с доминация на демократите в последните години. Ако се поразровиш, ще видиш, че Кейто са отявлени критици на всичките тия политики на Конгреса с ипотеките. А и от цитата, който си дал за отношението на Кейто към Буш(надявам се не приемаш всяка оценка на английски в Интернет като последна инстанция), се вижда, че те са го подкрепяли по отношение на конкретни политики в конкретни области, а не изобщо и по принцип.

Фактът, че не влизаш в конкретиката на казуса, а даваш глобални оценки и присъди на тоя и оня, фактът, че за авторитет ползваш Стиглиц (от икономическа гледна точка годините между 2001 и 2007 също са добри за Америка, както и по времето на Клинтън, така че участието му в съветническия екип на Клинтън не виждам какво доказва), показва непросветеност по тематиката и също опит за натаманяване на кризата и нейните причини по твоите светогледни разбирания.

Погрешна беше данъчната политика на Буш, която доведе средната класа до невъзможност да си покрива ипотеките. Кейто подкрепяха данъчната политика (tax policy) на Буш, провери и виж.
В същото време инвестиционните банки продължаваха да отпускат кредити, като обезумяли, без да отчитат рисковете от свитата платежоспособност на населението.
Няма как периода 2001 - 2007 да е бил толкова успешен и един хубав ден да се стигне до сегашното положение. Именно погрешната икономическа политика през този период седи в основата на кризата.
Освен това да обвиняваш Буш в кейнсианство е ужасно смешно при положение, че голяма част от съветниците му са от кабинета на Рейгън , барабар Алън Грийнспан, доскорошния шеф на Федералния резерв.

Той принципно Грийнспан е от идейния корпус, който ти критикуваш, но в последно време същия излезе в публичността, критикувайки сам себе си за погрешни политики на Фед в посока "разпасване" на пазарните играчи, банките, населението и всички, т.е. Фед в последните години под ръководството на Грийспан и Бернанке не е следвал принципите на монетарната политика, каквито господин Милтън Фридмън предлагаше и защитаваше.

Понеже не знам какво имаш предвид под погрешна данъчна политика на Буш, която била довела средната класа до просешка тояга, бих казал, че средната класа за да бъде в безпомощно икономическо състояние в резултат на данъчната политика на правителството, то това означава, че правителството я е натоварило с непосилни данъци пряко, или пък е натоварило с непосилни данъци бизнеса, от което икономическия климат се влошава, спират инвестициите и т.н. поразии. През 2006 г. 50 000 долара годишен доход, което си е средна ръка доход, е обложен с около 12% подоходен данък в Америка. В БГ се бием в гърдите с 10-процентовия подоходен данък, който е един от най-ниските в света. Вярно е, че в Америка подоходният данък е прогресивен и по-високите доходи имат по-високи ставки, но по никой начин американците не плащат високи данъци, особено пък ако ги сравняваме със Скандинавия, Германия, Франция и т.н., а тъкмо обратното - сред богатите държави данъчното ниво в САЩ е едно от най-ниските. А бизнесът в САЩ, както е нормално за републиканците, беше пооблекчен данъчно във времената на Буш.

А кризата несъмнено е продукт ПРЕДИМНО на кейнсиански по дух интервенции на държавата на пазара.

Имам предвид, че данъчни облекчения бяха направени само за най-богатите 5%, а покупателната способност на средната класа започна да спада, което води към рецесия.
За кейнсиански дух в американската икономика не е коректно да се говори след 1981 г. когато беше тотално оплют и ритуално погребан от учениците на господин Фридмън в администрацията на Рейгън.
Грийнспан си тегли тая самокритика, едва когато се усети какво се задава в следствие на липсата на всякаква регулация, но твърде късно - лавината бе тръгнала.

В крайна сметка надеждата остава, че с една по-разумна политика в следващите 8 г. начело с Обама, ситуацията ще върви към подобряване