Местото, което виждате на първата снимка, представлява нещо като разпределителен възел на ТЕЦ-а. Огромни тръби, които излизат изпод земята от още по-огромни шахти. Поради добрата си отопленост, открай време представлява примамлив подслон за всякакви клошари и бездомници, които в по-мразовитите зимни дни най-вероятно влизат направо долу под тръбите.
В непосредствена близост се намира сградата на бившия квартален супермаркет още от времето на соца, част от която и днес изпълнява същите функции. Точно на ъгъла обаче, направиха кафене или както там се наричат ония лъскави места, дето скучаещи мутреси се събират , за да пият фрешове, да клюкарят и да си запълват празните безмилсени дни. Дотук добре, нищо необичайно, НО...Присъствието на нежеланите "съседи" разваля целия фасон и гъзария, а така не може! Как да се справим с проблема?

Ето как...

Хората си построиха параванче. Клошарите пак са си там, но просто не се виждат от заведението! Хитро, нали? И типично по нашенски!
Точно поради тази причина реших, че си струва да го снимам и опиша. Бамбуковото параванче ми се видя много красноречив символ на начина, по който обичаме да "решаваме" (не решаваме) проблемите си в тази страна. Важното е да е скрито, да се замаже, да се покрие от обществото, гражданите или клиентелата на кафенето Да се опитаме да си представим, че не съществува, че не смърди някъде там зад "паравана", да си затворим очите неправейки нищо. Така сме свикнали, така ни е по-лесно, така подхождаме към всичко - от некъпания бездомник оставен на произвола на съдбата, та до овъртяната до уши в далавери и корупция политическа върхушка.

Публикувано от Николай Павлов в 0:52 |  

Етикети: България, общество, снимки, София