Паметници и памет
Не зная дали сте обръщали внимание, но огромна част от по-мащабните паметници в София са руско-съветски. Ако случайно попаднал чужденец се разходи из улиците на столицата ни, като нищо може да се заблуди, че се намира в руски град - паметника на Александър II пред Народното събрание, най-големия православен храм се казва "Александър Невски" (който няма никакъв принос към българската история), паметник на съветската армия, паметника на "братската могила", край булевард "Черни връх", също има някаква монументална композиция на мъже с ушанки и пушкала в ръце, Руски паметник, Докторския паметник и тн. Съществува едно пренасищане, което изкривява историческата памет на нацията и се старае да вмени вечна коленопреклонна благодарност към "братския руски народ" и чувството, че ще им бъдем длъжни во веки.
Една от най-старите манипулации е свързана с Александър II. През 1861 г. той отменя крепосничеството в Русия и това му донася прозвището Цар Освободител. В съзнанието на мнозинството българи обаче, царят е освоботител, понеже е освободил България. Подобна алюзия се прави и с надписа върху паметника на Александър II в София - "Царю Освободителю - признателна България". Принципно неправилно е да се употребява названието "Цар Освободител" в български контекст, както е некоректно ВСВ да бъде наричана от българи "Велика отечествена война". За подбудите на Александър да започне война с Високата порта и намеренията му за бъдещето на България е писано многократно и те по никакъв начин не се припокриват с идеята за "освобождение на братския славянски народ".
По-късните съветски паметници, въобще не подлежат на коментар. Те са унижение! Трагичните последици от инвазията на Червената армия са непреодолими и до днес.
По-късните съветски паметници, въобще не подлежат на коментар. Те са унижение! Трагичните последици от инвазията на Червената армия са непреодолими и до днес.
А знаете ли, кой е единственият държавен глава на световна сила, застъпил се за интересите на България в съдбовен момент? Става дума за президентът на САЩ Удроу Уилсън, който предлага своя мирен план от 14 точки след края на Голямата война. Той се противопоставя на жестокото разпарчетосване на България, за което настояват Англия и Франция, като заявява - "необходимо е отношенията между различните балкански държави да бъдат определени от дружески съглашения в съответствие с исторически установените признаци на поданство и националност".За съжаление, по онова време влиянието на Съединените щати все още не е достатъчно голямо и реваншистите Клемансо и Лойд Джордж взимат превес.
Ето какво казва по този повод историкът проф. Милен Семков:
Ето какво казва по този повод историкът проф. Милен Семков:
"Днес някои историци смятат, че ако на Парижката мирна конференция е бил приет планът на американския президент Удроу Уилсън, светът щеше да изглежда различен. Уилсън е един теоретичен идеалист, смята проф. Семков. Той е историк и специалист по международни правни отношения и разсъждава най-общо от гледна точка на Декларацията за независимостта. Слава Богу, че все пак България е имала дипломатически отношения със САЩ по време на Първата световна война, когато през 1917 г. се намесват на страната на Антантата и обявяват война на Германия. Проф. Семков смята, че Уилсън трябва да има паметник в България. Когато Румъния, Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство правят планове да ни ликвидират, а българската делегация на мирната конференция е била едва ли не под домашен арест и страната ни е непрекъснато атакувана с невероятни клевети в милионни издания, Уилсън се изправя и казва: "Чакайте, какво искате от България? Какво още може да се отнеме от нея?" Тогава България оцелява, и то като фактор на Балканите. На практика каквото може да се спасява от България, то е спасено от Уилсън.""Нашият президент"
Жив портрет на Удроу Уилсън, съставен от 21 000 военнослужещи в Кемп Шърман, Охайо
Каква ли може да е причината все още в столицата на България да няма достоен паметник на този човек? Ами просто не е руснак. Ако беше, досега да бяха кръстили и град на него.
Публикации
Нищо друго не мога да кажа за материала освен поздравления. А за паметниците - ще им дойде и на тях времето, и на издигнатите, и на неиздигнатите!
Павел Борисов Николов каза...
Събота, 2008, Ноември 22 19:47
Мисля, че това на Черни връх (над Хемус) не е руско. Дори, ако не греша, там са част от паметните плочи на софийските полкове, махнати при строежа на НДК.
Спас Колев каза...
Вторник, 2008, Ноември 25 19:10