"Придвижваме се с Милър и Шутзър до края на моста. Оставяме долу в дерето, така че подножието на елхата идва на равнището на очите ни. Носим пушките си през рамо и дори не сме помисляли да си вземем гранатите.

Тогава те започват. Отначало бавно, само с един-два гласа, после всички заедно – запяват коледна песен. На немски е, но ми е позната. Пеят “О, Таненбаум”; значи “О, коледна елха”. После спират и настава тишина; само свещите греят. Но ето че отново запяват. Този път “Adeste Fidelis”. Милър се навежда към мен.

- Това под дървото са коледни подаръци. Виждаш ли? Има самун хляб, бутилка вино и една от любимите наденици на Къроло.

Този път, когато свършват песента, подофицерът излиза в средата на пътя, до елхата. Взима виното и хляба и ги вдига към нас. Не знам какво да направя. Не мога туко-тъй да се юрна да приемам подаръци от германците насред пътя, пред очите на всички. А ето че той чака там сам, с протегнати ръце, взира се в мрака и ни търси с очи.

В този момент по пътя в галоп се задава Отец Мънди. Пее “Adeste Fidelis”. С цяло гърло. Носи нещо в ръце и други вещи под мишница. Забравил е пушката си. Приближава се право към германеца и му подава последната ни бутилка вино, като в същото време взима от него самуна хляб. После му дава някакви други пакетчета и взима тяхната бутилка. Германецът се навежда под елхата за наденицата. Подава и нея на Мънди. През цялото време двамата си говорят с усмихнати лица.

После германецът внезапно бръква под куртката си и измъква един люгер! Опитвам се да сваля пушката от рамото си, но вече е късно. Германецът подава люгера на Отчето с дръжката напред, или поне иска да му го даде, а Мънди го отблъсква. До слуха ми достига едно високо: “Не, сър!”.

Дали тая зелка говори английски, или пък Мънди през цялото време е криел от нас, че знае немски? Може би говори идиш, може да е ирландски евреин, внедрен в католическата църква.Не, това вече е прекалено.

Сега Мънди откача една граната от джоба на куртката си. Понякога забравя да ги сваля дори когато спи; както вече казах, не го е грижа особено. Подава проклетата граната на немеца, а той се обръща и я закача на елхата. Клонът се навежда до земята. Двамата с Мънди се смеят.

През цялото време, докато трае всичко това, другите германци стоят, без да помръднат. После отперват “Тиха нощ” на немски. Аз, Милър и Мънди пригласяме на английски.

След това Мънди се ръкува с германеца и се прехвърля през стената при нас. Германецът се връща оттатък при своите; все още всички пеем. Липсва ни само Джуди Гарланд или Соня Хени да се спусне на кънки по дерето. Чувам как още някой пее зад нас – това е Гордън. Предполагам, че Майка Уилкинс е останал горе на хълма да ни покрива. Няма кой да му отговаря на телефона, тъй че сигурно си няма понятие какво става; но трябва да е чул песните.

Свещичките на елхата вече догарят. Духа ветрец и те горят бързо; няколко даже са угаснали. Загледан в тях, потъвам дълоко в себе си. Не съм забелязал германците да си дават някакъв знак, но ето че те бавно се изнизват в гората, поемат нагоре по хълма и се изгубват.

Остават да горят само две-три свещички. Обръщаме гръб на елхата и се запътваме нагоре към замъка. Милър и Шутзър имат да стоят още половин час. Почти не продумваме; направо сме онемели..."