Оптималният бюджет на една страна като България, която иска да има високи темпове на растеж, е около 25-30% от Брутния вътрешен продукт. Нашият е над 40%. Държавата отнема твърде много от гражданите и ги товари с твърде голямо бреме, казва за ЕКСПРЕС.БГ икономистът от институт „Отворено общество”. И още: Ако реформата в здравеопазването не стане през следващите 6-9 месеца, няма кога, защото след това започва предизборен период. Тогава никой не се интересува от реформи, а от преизбиране.

Г-н Ангелов, как ще коментирате основните цифри от Бюджет 2008 – 3% бюджетен излишък, 6.9% инфлация и 6.2% ръст на икономиката?

Толкова реален бюджетен излишък за първи път се залага. Тази година беше 0.8%. От тази гледна точка догодина ще има по-малко скрити приходи.
Относно ръста на икономиката, консенсусната прогноза към момента за догодина е около 6%. Макар че ситуацията е доста неясна с резките промени в цената на петрола, същото е и с долара, и с евентуалните ефекти от ипотечната криза.
Същото е и по отношение на инфлацията – доларът, петролът, цените на храните са все неща, които трудно се прогнозира как ще се движат. Ще се вдигне и акцизът на цигарите. Така че има възможности инфлацията да е по-висока от прогнозираните 6.9%. Неяснотите са най-вече от външен характер. Министерството, както обикновено, е направило една доста консервативна прогноза. А оттук нататък колкото по-висока е инфлацията, толкова по-добре за бюджета. Това означава повече приходи от ДДС и например още една пенсия за възрастните хора предизборно.

Бившият депутат от НДСВ Лидия Шулева заяви, че Бюджет 2008 е като сметка за парно, тоест надписан е. Какво смятате Вие за държавната финансова рамка?

Наистина, по много показатели може да се каже, че бюджетът за догодина е надписан. Оптималният бюджет на една страна като България, която иска да има високи темпове на растеж, е около 25-30% от Брутния вътрешен продукт. Нашият е над 40%. Държавата отнема твърде много от гражданите и ги товари с твърде голямо бреме, което забавя темповете на развитие на икономиката и засилва бюрокрацията. Макар и трудно, някои училища бяха закрити, някои предприятия бяха приватизирани, но от две години насам бюрокрацията не е мръднала. Чиновниците не са намалели въобще въпреки твърдите заявки на правителството за това. От тази гледна точка бюджетът е надписан, защото твърде много отива за бюрокрацията и твърде малко остава в икономиката и хората.
Разбира се, политиците може би имат друго предвид. А то е, че може би през следващата година ще има по-голям бюджетен излишък, отколкото е записан. Очаквам заради намалението на ставката за облагането на доходите до 10% да се повиши събираемостта и оттам да дойдат много повече приходи, отколкото са очаквани. Това вероятно ще повлече и други свързани данъци.

Основателни ли са опасенията на представители на опозицията, че по този начин ще се създаде „черна” каса?

За „черна” каса не знам, защото тази година за първи път излишъкът беше гласуван в парламента. Разбира се, още много може да се направи по отношение прозрачността, например да се гласува проект по проект или разпределението да става по-рано през годината, а не чак през декември. Но не съм сигурен, че „черна” каса е най-доброто определение. Това е по-скоро „бяла” каса за цели, които правителството си е поставило. Дали те са добри или не, може да се спори, но според мен голяма част от тях не са много ефективни.

Какво имате предвид?

Да се дадат пари за метрото на София е ефективно, като гледаме какви големи задръствания стават. Дори трябва да се дадат повече пари. Сигурен съм, че метрото може да се изгради с частно финансиране. Толкова удобно ще бъде то, че хората ще го ползват и ще може да се изплати, без да са необходими пари от бюджета. Но това е добра инвестиция, която носи полза. Докато не знам дали със субсидията за БДЖ е така. Хората все по-малко ползват държавните железници и те няма да станат по-добри, ако им се покрият загубите, напротив.
Както знаем, всички държавни и общински компании са с доста ниска ефективност, скандалите са постоянни, купуват се скъпи автомобили и т.н. Там може повече да се говори за „черни” каси, защото не се знае за какво отиват парите, които изтичат там, това не са прозрачни компании.

На база гласуваните средства какво очаквате да се случи в трите сфери, сочени като най-нуждаещи се от реформи – образование, здравеопазване и пенсионна система?

Всяка година по това време министърът и други свързани със здравеопазването лица казват, че догодина можем да очакваме реформа и всичко да се промени, но това засега не се е случило. Има реален риск да не се случи и до края на мандата на правителството. Защото, ако не стане през следващите 6-9 месеца, няма кога, защото след това започва предизборен период, никой не се интересува от реформи, а от преизбиране. Затова съвсем скоро ще разберем ще има ли реформа в здравеопазването или не. Въпросът е, че трите партии в коалицията не могат да се разберат какво точно да правят – министърът иска просто да му дадат един чувал с пари и да ги раздаде наляво и надясно, по-радикалните гласове призовават да се разбие монополът на здравната каса, трети са по-умерени и призовават леко да се поразкърши монопола. Аз по-скоро очаквам да стане нещо по средата, няма напълно радикално да се разбие системата. Това, което е най-реалистично да се очаква, е вторият стълб на здравното осигуряване, което да бъде в частни фондове. Ако това се направи както трябва, може да се реализира много голяма крачка напред.

Как ще продължат опитите за реформа в образованието?

Както казах, закриха се някои училища, но дори по-малко, отколкото се бяха договорили правителството и синдикатите. Защото се оказа, че някои партии не искат в тяхното село да се закрива училището, въпреки че няма деца. Това е като чешмичките от предишните избори, което не знам дали върши някаква предизборна полза.
Едва ли нещо много радикално ще стане в сферата на средното образование, освен предвидените в бюджета делегирани бюджети и по-високо финансиране на един ученик. Не смяташ, че ще има време за следващи реформи. Това, което смятам, че може би ще се направи, е ваучерите по схемата „парите следват ученика” да го следват наистина и в частните училища. Това няма да струва скъпо на бюджета, но в средносрочен период би внесло голям динамизъм в системата. Трябва да се позволи конкуренцията да действа изцяло, родителите да имат избор къде да запишат децата си, а финансирането да си върви с тях.
По отношение на висшето образование има заявка за голяма реформа. Повечето университети подкрепят това сами да определят таксите и броя на студентите в отделните специалности. Ако тези две неща са част от реформата, то тя ще се състои. Въпросът е всичко да се изиграе добре политически. Защото и в опозицията има хора, които биха подкрепили тази реформа. Но може да стане като с плоския данък – когато правителството го предложи, започнаха да се говорят всякакви странни за десни опозиционни партии неща.

Управляващите създадоха традицията да дават име на годишния бюджет. Вие как бихте нарекли този за 2008 г.?

Преди години давахме имена на бюджета, но сега всички политици се тренират в това нещо и вече не ми е толкова интересно. За мен бюджетът е твърде голям, с твърде високи данъци, които тежат на икономиката и развитието.