Правителството на Меркел постигна забележителен икономически растеж

От началото на управлението на Ангела Меркел, Германия бележи траен икономически растеж. Немската икономика вече не боксува на едно място, което се отразява видимо на живота на хората. Безработицата е под 9%, а благосъстоянието на гражданите е чувствително повишено. Въпреки всички тези тенденции голяма част от немското общество все повече симпатизира на крайно-леви организации. Нещо повече, само 17 години след падането на берлинската стена голяма част от германците си спомнят ерата на комунизма с умиление.

Според проучване на Al Lensbach Institute близо 45% от жителите на западна Германия и 57% от източно-германците имат позитивно отношение към социализма. Големият парадокс според изследователите е, че всичко това се случва точно тогава, когато немската икономика бележи своите най-хубави времена от 40 години насам.

Само през последната година над 1 милион безработни германци са били наети отново на работа. Това намали безработицата от 12% през 2005 г. на едва 9% в края на 2007 г. Много от трайно безработните вече не срещат особени трудности в намирането на работа.

Въпреки всички тези факти, немското обществено мнение все повече одобрява леви и откровено комунистически възгледи за бъдещото развитие на страната.

Какви са причините?

Според немските анализатори, основната причина за тези обществени настроения са неразбирането от обществото на смисъла на реформите на правителството на Меркел. След като пое канцлерския пост, г-жа Меркел предприе редица реформи, които в крайна сметка съживиха икономиката. Въпреки това нейните мерки останаха трайно непопулярни.

Пример за успешна, но непопулярна реформа е намаляването на срока за изплащане на обезщетения, след като дадено лице остане без работа. Преди 2005 г, ако даден работник е съкратен, в рамките на 15 месеца той получава 60% от заплатата си. След изтичане на този срок той има право на обезщетение от 680 евро, като социално слаб. Г-жа Меркел намали драстично този 15 месечен срок, което предизвика силно обществено недоволство. Икономистите обаче изчисляват, че тази мярка е стимулирала хората да си търсят по-бързо нова работа.

Много непопулярна мярка бе увеличаването на пенсионната възраст от 65 на 67 г.

Като цяло реформите в социалния сектор довеждат до увеличение на растежа на германския БВП с 1,2%. Цялостният ръст на германската икономика е 3% годишно, като има трайна тенденция на нарастване.

Немският психолог Йорг Лау търси причините другаде. В интервю за американското списание Newsweek той твърди, че германците изпитват носталгия по икономическата и социална сигурност от 70-те и 80-те, десетилетията преди глобализацията. Той цитира свои изследвания, според които германците смятат съвременния свят за твърде враждебен. Лау твърди, че това демотивира хората да преследват целите си и да рискуват. “Германците искат просто повече сигурност”, казва той в заключение.

До какво могат да доведат левите настроения в немското общество?

Ако про-левите идеи продължат да надделяват в немското общество последиците могат да бъдат много тежки.

На първо време, те могат да доведат до дестабилизация на коалиционното управление в Германия. Съюзът между вечните съперници социалдемократите и Християндемократическата партия и без това не е особено стабилен.

Сигнали за пропукване бяха дадени миналата седмица по време на конгреса на социалдемократите, които поискаха някои от икономическите реформи да бъдат преразгледани. Най-вече това се отнася за социалната сфера. Ако това се случи, добрите дни за немската икономика ще свършат доста бързо.

Социалдемократите разбират, че са слаби. Техните привърженици няма да им простят скоро факта, че подкрепиха десните реформи на Меркел. Това неминуемо ще се отрази в едни бъдещи избори.

Немските социолози констатират един много интересен факт. Въпреки, че одобрението за леви идеи расте, доверието в социалдемократическата партия намалява. Това отваря политическо пространство, което може сериозно да наруши германската партийна система.

В това пространство, систематично е заемано от една никому неизвестна досега формация, наричана просто Die Linke – “Левите”. Нейният лидер Оскар Лафонтен, освен, че има поетично име е ксенофобски настроен популист, който непрестанно декларира своите симпатии към Уго Чавес и Махмуд Ахмадинеджат.

Според последните социологически изследвания подкрепата за социалдемократите е паднала до 25%, докато Лафонтен е харесван от 10% от избирателите.

Много тревожна е подкрепата за поведението на “Левите” в германското общество. Въпреки, че не заявяват, че ще гласуват за партията на Лафонтен близо 2/3 от германците го подкрепят. Това число включва голям брой от поддръжниците на Християндемократите.

Това, което те най-много искат е реставрация на старата социална система, увеличаване на помощите за безработни и безусловно изтегляне на германските военни части от Афганистан.

Друг сериозна опорна точка на “Левите’ е държавната собственост. Близо 71% от германците смятат, че компании, като “Дойче Телеком” например трябва да са държавни. Те смятат, че държавата не трябва да допуска в немски компании да надделява чуждестранния капитал.

Тези етатистки настроения са толкова силни, че канцлерът Меркел се видя принудена да спре приватизацията на редица източно германски предприятия. Според икономистите, без приватизация икономическите реформи няма да бъдат завършени и това неминуемо ще спре подема на немската икономика.

Ако всичко това се случи, амбициозната политика на г-жа Меркел ще се провали. Тя няма да може да изпълни своето най-голямо обещание – да подготви Германия за глобализиращия се свят.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• Германският външен министър ще се кандидатира за канцлер
• Хамбург – модерният град с голямо културно наследство
• Германия издирва още 10 заподозрени в тероризъм
• Германският парламент одобри намаляването на корпоративния данък
• Новата левица на Германия
• 20 000 глобалисти се готвят за протести срещу Г-8 в Германия
• Германските социалдемократи се противоставят на американски противоракетен щит над Европа