Политиката, особено икономическата, винаги може да се раздели на дясна и лява. Но има по-прост и по-важен въпрос: „Как да станем по-богати и по-щастливи?” Няма значение каква е политиката, стига в крайна сметка това да не става на гърба на една група от обществото и в интерес на друга. Ако държавата не събира всичко и после по свое усмотрение да субсидира, ако това е много минимално, тогава всеки се справя, но трябва и да му се даде възможност за това. Основните необходими неща са лесно започване на бизнес, ниски данъци, администрация, която помага, сигурност по улицата и в съда. Никой не може да ме убеди, че един ляв политик не иска да има ниска корупция, стабилни приходи в бюджета или високи пенсии. Въпросът е кой как вижда постигането на това. От тази гледна точка едно правителство не може да си позволи нито да е крайно ляво, нито крайно дясно. То трябва да мисли за всички и да направи основните реформи.

Правителството на Сергей Станишев дойде с едни обещания. За някои от тях обаче не беше посочено как ще бъдат постигнати. От тази гледна точка не виждам защо определени леви политици се чувстват измамени от политиката на настоящия кабинет. Ако обещаеш високи пенсии, има много начини да ги постигнеш, а виждаме, че има тенденция за по-конструктивни подходи.

Ако трябва да посоча три сфери, в които трябва много радикално да се направи нещо, то това са здраве, образование и пенсии. Относно тези сфери много хора разчитат на нормална заплата, на услуга, те имат дългосрочен ефект върху всичко – здраве, образование, бизнес, нормален живот, данъци. Това са трите сфери, които тотално се пренебрегват. Целта на всеки политик е да бъде преизбран и харесван. Затова липсва решително поведение за реформи, а пък това има влияние върху всички. Дори аз да нямам близки пенсионери, плащам високи осигуровки. Като работодател искам нормално обучени хора, за да не губя време и ресурс в квалифицирането им. Искам също така да мога да избирам къде да се лекувам и да получавам качествено образование. Когато се случват тези неща, те са важни за икономиката.

Учителската стачка е едно от основните събития в икономическата сфера през 2007 г. Тя беше подход, който разкри фундаменталната липса на реформи в сектора и форсира случването им. Не знам дали те ще се осъществят, но поне всички се съгласиха, че такива трябва да има. Трябва да е ясно, че повечето неща, които е предвидено да се променят в сектор средно образование, бяха в програмата на правителството и трябваше да се случат през 2008, 2009 г. или неясно кога. Хубаво е, че промените ще започнат още през следващата година.

Учителската стачка е значително събитие, защото се отнася за сектор, в който няма реформи.

През 2007 г. нищо не се промени в пенсионната система. Що се отнася до здравеопазването, то дори дърпа назад, защото тези, от които зависи сферата, дори един рамков договор не могат да приемат. Много се надявам да няма стачка, за да се случи нещо, но не виждам голяма решителност. А ние продължаваме да си плащаме осигуровките, да плащаме двойно за по-добро качество. Тези, които работят в сферата, са тотално неудовлетворени и всички ги разбират. Много е трудно да се направи реформа, когато цялото общество знае защо учителят не предоставя качествена услуга, защо лекарят или сестрата работи на две места, но никой не иска да плаща, за да потъват средствата в общата каса. Всеки би го направил, ако има някакво персонализиране на плащанията. В пенсионната система, например, това го има в много малък процент. В здравеопазването въобще липсва. А при образованието дори и родителите да изберат къде да учи детето им, парите няма да го последват. Надявам се делегираните бюджети да доведат до промяна. Но не мога да съм сигурна, че нещо генерално ще се случи.

В момента има голям трансфер от бюджета, тоест от нашите данъци, към Националния осигурителен институт, за да могат да се покрият пенсиите. Намаляването на данъците показа, че хората ги плащат, когато те са ниски. Ако искаме да има нормални пенсии, би трябвало приходите да са повече. До това ще доведат по-ниските осигуровки. Разбира се, по-голяма част от тях трябва да отива в частен фонд. Така хората ще виждат смисъл да плащат. Ние имаме и съвсем крайни предложения за тази реформа, които включват цялостно поемане на парите на сегашните пенсионери от бюджета и намаление на осигуровките до 10%, които да отиват в избран от всеки човек частен пенсионен фонд . Това би могло да стане, защото приходите от косвени данъци нарастват и при извършване на планираните реформи (като намаление на администрацията например) ще осигурят стабилни приходи в бюджета.

В здравеопазването имаме една каса, която, каквото каже, това се случва. Няма с кой друг да се договарят болниците, няма конкуренция между самите лечебни заведения. Те не са толкова оперативни в дейността, че да могат така да управляват, че да има добри заплати за лекарите и за сестрите, а и да се предоставя качествена услуга.

Друго важно нещо през годината беше данъчният дебат. Всички започнаха да разбират от данъци. Всички политици решиха, че данъчните обещания, независимо какви, са най-добрият път към избирателите. Тук включвам и съсловните организации, които в опит да защитят интересите на тези, които представляват, поискаха всякакви преференции. Тези организации като че ли се активизираха тази година и ние, наблюдателите, останахме с впечатлението, че има нещо като калъп за създаването им. Той включва приемане на етичен кодекс, минимални цени, изисквания за стаж и т.н.. Тези организации ограничават конкуренцията, навлизането на професионалисти в сферата, създават квази органи, които допълнително да одобряват кое може и кое – не. Това, освен ограничаването на конкуренцията, води до по-високи цени, по-малък избор за потребителите, хората нямат стимул да си подобряват качеството. От тази гледна точка през годината тези организации видяха,че могат да упражняват контрол и да влияят на съответния сектор, но по принудителен начин, което не е добре.

Правителството иска да влезем в Еврозоната възможно най-бързо и един от критериите е ниска инфлация. Така че, ще има стремеж това да се изпълни. Но трябва да се прецени дали инфлацията е по-висока, отколкото очаквахме. Знаеше се, че ще се вдигат някакви акцизи, ясен е графикът и за следващите две години, но ние винаги сме изненадани. Ако някой е изненадан и през следващата година, значи просто не е чел.