Max Payne

Макс Пейн (2008)
Реж. : Джон "май трябва да се гръмна след този филм" Мур
Участват: Марк Уолбърг, Мила Кунис, Лудакрис, Бо Бриджис, Олга "ох, котьоо" Куриленко, Амаури Ноласко, Крис О'Донъл

Макс Пейн е толкова тъп, че чак е вдлъбнат. Всъщност е толкова слаб, че дори да бяха накарали Уве Бол да се събере с Ед Ууд, пак нямаше да го докарат толкова зле. Сценарий - никакъв, персонажи - отсъстват, идея - не вярвам някога да е имало. Просто нахвърляни няколко актьора в мрачен, дъждовен Ню Йорк, омешани с някакви секретни военни разработки, някакви видения, предателства и т.н. Няколко симпатични CGI заместват интригата, а множество безсмислени CGI са пляснати в очите ни за мащабност, която е толкова нелепа, колкото и "новата помпозност" на Юлиян Тахов - "Синситито". Всъщност и редовите екшън фенове няма да го харесат, защото Макс Пейн е някакъв страдалец, няма и следа от готиния Арнолд или свежия Брус, не пуска лафове и няма изобретателно убиване на лошия, само някакъв мрънльо тича насам-натам с отвеян поглед.
Пак развалиха готината игра, значи!

Най-силният кандидат за Razzie.

B-day

След D- Day, дойде и B-day :)
Кой е роден на една дата с мен, а?
Ето на:


http://www.imdb.com/name/nm0000217/

П.С.: Знам си аз, че провидението не е шега работа :)

Absolut ad

Ето на! In an absolute world рекламата на водка Абсолют има всички абсолютни съставки за абсолютен успех.
Рекламата е дело на TBWA \ Chiat \ Day, MJZ и The Mill
Повече информация за процеса на изработка на рекламата тук.
Родният креатив, може да попрочете кое как и да спре да мрънка за бюджети, мащаби и условия.
Революцията почва в главата, пичове!


П.С. Песничката използвана в рекламата се казва Boum и е изпята от Charles Trenet през 1938
Видео тук:


Текст:
La pendule fait tic tac tic tic
Les oiseaux du lac pic pac pic pic
Glou glou glou font tous les dindons
Et la jolie cloche ding dang dong

Mais...

Boum!
Quand notre coeur fait Boum
Tout avec lui dit Boum
Et c'est l'amour qui s'éveille

Boum!
Il chante "love in bloom"
Au rythme de ce Boum
Qui redit Boum à l'oreille

Tout a changé depuis hier
Et la rue a des yeux qui regardent aux fenétres
Y a du lilas et y a des mains tendues
Sur la mer le soleil va paraître

Boum!
L'astre du jour fait Boum
Tout avec lui dit Boum
Quand notre coeur fait Boum Boum

Le vent dans les bois fait hou hou hou
La biche aux abois fait mé mé mé
La vaisselle cassée fait cric crin crac
Et les pieds mouillés font flic flic flac

Mais...

Boum!
Quand notre coeur fait Boum
Tout avec lui dit Boum
L'oiseau dit Boum, c'est l'orage

Boum!
L'éclair qui lui fait Boum
Et le bon Dieu dit Boum
Dans son fauteuil de nuages

Car mon amour est plus vif
Que l'éclair, plus léger qu'un oiseau qu'une abeille
Et s'il fait Boum s'il se met en colère
Il entraîne avec lui des merveilles

Boum!
Le monde entier fait Boum
Tout l'univers fait Boum
Parc'que mon coeur fait Boum Boum
Je n'entends que Boum Boum
Ça fait toujours Boum Boum
Boum Boum Boum Boum Boum!

Freak Angels

Страхотен сайбърпънк, постапокалиптичен комикс от двама талантливи англичани. Пичовете са населили любимите ми жанрове с красиви персонажи, а историята мачка. Целият продукт е много по-ценен от разните там Франк Милърски "мултики".

Можеш да прочетеш целия комикс тук. Внимавай, повече от 34 епизода е и е много зарибяващо.

Чалга vs Blues

Багажниците на автомобилите се превръщат в новите "тоалетни стени", т.е. място за полет на фантазията и творчески форум за изобретателна проза.

Кратък дневник на една дълга седмица 4

Толкова ме мързи да пиша, че мисля да кача само снимки от поредния етнографски трип.
Как беше?!- "Снимката струва повече от 1000 думи", май?!
Май, да

Бургас


Оригиналът...

...и копието съжителстват спокойно на ул. Богориди - най-интересното място в Бургас!

Сливен

Старият бряст е на около 1000 години. Види се, подсилен е с бетон от същия исторически период.

Това е магазин за чанти, а не погрешна транслитерация на "Starbucks".
"Стар багс" е като "Бългериан пропъртис" и "Family hotel Айвън - Мохабетчийница" - чудесно обобщение на новия облик на България - наследствена обремененост, да бъдем винаги с двата крака на два различни баира и да крещим гордо, че всичко останало ни е под или през уя!

Пловдив


Кючюк Париж autumn '08.


"който ми пречи да му умре майката". Графитната война придобива твърде лични измерения.

Кратък дневник на една дълга седмица 3

13.10.2008

Тръгваме за Варна с багажи и очаквания. Шофьорът е млад и симпатичен и за огромно учудване на всички кара изключително разумно – изчаква, за да има видимост, не изпреварва на завои и спазва ограниченията.

Вярно е, че да генерализираш е по-лесно и удобно, за да обясняваш нещата около себе си, но в този случай се оказва, че все пак не всички шофьори са кентаври-варвари юрнали се да изпотъпчат всичко живо пред себе си.

1:0 за индуктивния подход срещу дедуктивния.


"По пътя". Някои май все пак са кентаври

14.10.2008

Жп гарата във Варна

Варна, ах Варна! Много е приятно, хората са усмихнати и вървейки по центъра никой не си е забил погледа в краката, както в София сме свикнали да правим. Дрехите са шарени, лицата приветливи, времето чудесно. Ходим по къси ръкави, но не „подаряваме гребени на Слави”. Аудиторията маскира въпросите си под формата на изказвания и се получава малко тъпо. Но нашият професионализъм се справя със ситуацията и накрая всички са доволни. Ехаа!

Потегляме за Габрово. Градът ни посреща с тъмнина и леко запуснат вид. Хотел Балкан е застинал в 80-те и във фоайето се носи тежката миризма на зрелия социализъм. Почвам да подозирам, че не ни чака нищо добро.
Каква изненада обаче се оказва механа Габъра – малко заведенийце зад часовниковата кула със смесени итало-испански-мекс битови мотиви и неочаквана кухня. Браво! Да живей!

15.10.2008
Закуската в хотела обаче е далеч от качеството на механа Габъра. Съставена е от салам тип „кучешка радост”, сирене и кашкавал. Мизерната храна, поливаме с най-гадното кафе в България. Чудесно начало на деня.

Преминаваме през задачите като на парад, след което излизаме на разходка. Всичко в Габрово е концентрирано в централната улица, която криволичи, покрай красива часовникова кула, църква и възрожденски къщи. Тук-там има сгради от началото на 20-ти век и някои следи от социализма. Уви, неизбежно е.


Над Международните авоари е надвиснала Буря

Следобед потегляме за Монтана, пристигаме по светло, настаняваме се в хотел, който сериозно внушава, като да е местният ебалник и се заемаме да търсим място, където да гледаме мача България-Грузия. Пътьом минаваме през някои ултра кичозни заведения и дочуваме интересни разговори.

а в Монтана е много зелено...

Монтана е много приятен град с подреден и спретнат соц център, с много зеленина и паркове. Хората говорят на странен език и постоянно се обръщат един към друг с хиляди вариации на „бате, батка, баце”. Всички се познават. Обслужващият персонал се държи фамилиарно и не признава личното пространство. Което понякога може да бъде доста забавно.

...но някои неща могат да бъдат избегнати


Алуминиевата кутийка или кен стават "букса" на монтански

16.10.2008
След футболния провал в Грузия, не ни е много забавно да говорим пред публика, но последните винаги стават първи и последния семинар за седмицата получава най-пълноценното количество информация. Следобяд тръгваме за София. Тия пътувания все пак имат интересен изследователски оттенък. Улавям се, че много повече се оглеждам за детайли, които преди не съм забелязвал. И това ме радва.

П.С. Кратките дневници от другите "етнографски" експедиции можете да видите тук и тук.

Дзифт

Дзифт (2008)
Реж. Явор Гърдев
Участват: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Джоко Росич,

ЕЕЕЕЕ! Можело значи!
Можело да се направи български филм, който не само става за гледане, но и за международен експорт, тъй като говори на универсален език. Филм, в който няма лепкави „авторски” полюции, тежки посткомунистически комплекси и „псевдоинтелигентски” лайна, ами най-обикновени такива – истински, искрени и цапащи.

„Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата. Моралната, де!” казва гробаря и ни хвърля в един свръхстилизиран образ на София, който обаче е запазил всички топографски ориентири, за да не забравим къде се намираме, откъде и закъде сме тръгнали. Мрачни улички, канали, шантави персонажи и пияници-пророци, разказващи смешни вицове с финали като откровение, са повече от подходящ декор за разгръщането на персонажите на Молеца, Ада и Плужека в три линии – преди Девети, в Затвора и след Девети. Трите линии трескаво се преплитат в разказ, който ту забързва, ту забавя темпото. Захари Бахаров, почти през цялото време говори зад кадър, но очите му са толкова изразителни и играта му толкова пълнокръвна, че веднага го поставям в списъка на личните си фаворити. Таня Илиева е истинска femme fatale, която те разпалва, но мига, в който се разгориш, отприщва ледена вълна и те оставя удавен и сам. Владимир Пенев е класически злодей, със след деветосептемрийски привкус, което е и елегантно-ироничното намигване към времената на комунистическия режим. Повече няма да разкривам, че няма да ви е интересно.

За първи път виждам български актьори, които играят "естествено". Няма характерното „академично” театралничене и диалогът им се получава нормално. Затова, разбира се, трябва да отдадем дължимото и на самия диалог, който види се е писан от и за човека, а не от автора - за въображаемата му муза.

За първи път виждам български филм, в който всички елементи са се случили добре и са си на мястото. Разбира се хитроумното решение да се заложи на жанров филм и да се надгражда над жанра е много сполучливо. Немски експресионизъм, особено в декорите, сюрреализъм, създаден от поддържащите персонажи, структура на film-noir и монтаж в стил британско кино от 90-те, завършват успешните съставки на Дзифт. История, камера, музика, костюми, актьорска игра, режисьорски хрумвания, всичко е в чудесен баланс и спомага филмът да е събитие.

Няма по-подходящ жанр за дебют от ноара – питайте Братя Коен, Тарантино, че и Кристофър Нолън. Въпреки че не е замислено като такова, Дзифт е упражнение по стил и нов опит в жанра. Опит, който е сполучлив. Нямам търпение да видим Неон, следващият филм, който Гърдев е замислил. Искрено му пожелавам успех и се надявам да е първият от много.

Righteous Kill

Righteous Kill (2008)
Реж. Джон Авне
Участват: Майкъл Корлеоне и Травис Бикъл

НИКОГА НЯМА ДА ИМА ВТОРИ ФИЛМ КАТО "ЖЕГА"!

in English for our international audience
THERE WILL NEVER BE ANOTHER MOVIE LIKE "HEAT"

en francais
IL N'Y AURA JAMAIS UN AUTRE FILM COMME "HEAT"