Grindhouse: Planet Terror

Grindhouse: Planet Terror (2007)
Режисьор, сценарист, оператор, монтажист и композитор: Робърт Родригез
Участват: Фреди Родригез, Роуз Макгауън, Марли Шелтън, Майкъл Бийн, Навийн Андрюс, Брус Уилис и цял град зомбита

Робърт Родригез е великански режисьор, който обаче не е забравил хлапето в себе си и снима филми с детски ентусиазъм и се забавлява, докато го прави. Exploitation киното има достоен наследник, фен, подражател и въобще майстор. Всъщност почти всички филми на Родригез до момента са своеобразен реверанс към въпросния жанр. El mariachi и Десперадо към revenge филмите, Факултетът към abduction филмите, От здрач до зори към вампирските филми. Пичът е наясно с жанра и изглежда не му се снима нищо друго. И слава богу!

Сюжетът е прост - таен военен експеримент се обърква и жителите на забутан тексаски град почват да се превръщат в зомбита. Със задачата да спрат заразата се захваща колоритен отбор от персонажи събран по точния математически принцип - "от кол и въже". Следва неописуема лавина от гонитби, гърмежи, взривени глави, мозък разпръснат навсякъде, прибежки, отхапани крака, отрязани ръце, накълцани зомбита, търкалящи се ташаци и въобще забавление до дупка. Филмът е толкова енергичен, че сигурно е сниман на стероиди и най-важното - диалогът е сведен до минимум. На никой не му пука какво си говорят Чери(Роуз Макгауън) и Ел Рей (Фреди Родригез) и дали имат любовни проблеми, а само да продължат да трепят новата проция зомбита.

Родригез разбира по-добре задачата да реконструира едно отминало кино време от Тарантино и влага цялата си изобретателност на самоук режисьор в изпъленнието й. Родригез надминава Тарантино с оргиналното си чувство за хумор, неизчерпаемата си енергия и дълбокото си убеждение, че каквото и да вкара в този филм все ще е малко. И добре прави. Докато колегата му задълбава в безкрайни, безсмислени диалози, Родригез излива върху нас сцена след сцена екшън и свежо чувство за хумор. Нито за секунда не си и посмилих да отделя поглед от екрана, за да си гледам часовника, или да броя кога ще се повяви този или онзи персонаж. Просто седях, гледах и се хилих, както не съм го правил отдавна, даже два-три пъти се плясках по коленете.

Сравненията с Джон Ромеро не са уместни, тъй като зомбитата при последния са сатира на американското общество и като цяло социалното при него е централна тема, докато тук централната тема е как зомбитата по-изобретателно да разкъсат някой и с какъв зрелищен взрив добрият ще изпрати повече немъртви в Ада. Което си е сериозна тематична ориентация за истински добро зрелище.

С Planet Terror Родригез се изповяда и изкупи тежките грехове наречени Spy Kids 1, 2 и 3 и Имало едно време в Мексико. Очаквам с нетърпение продълженията на Sin City и филмовата версия на фейк трейлъра показан в началото - Мачете!