Отново получих (тук) два крайно интересни и подбуждащи към горчив размисъл коментари, на които искам да отделя подобаващо внимание: защото наистина го заслужават. Искам пределно ясно да заявя нещо важно: аз самият нямам претенцията, че мога най-убедително да разреша всички противоречия, или пък че мога да помогна за надмогването на тия толкова разпространени, ала и така отровни за душите на мнозинството от гласоподавателите у нас настроения.

Аз обаче зная едно: трябва много да се мисли и да се разговаря по тия съдбовни въпроси! Ако го правим, ако търсим и разговаряме всекидневно, тогава има някаква надежда, че ще намерим разковничето. Иначе обаче, ако сподавяме тревогите си, доникъде няма да стигнем. По тази причина отново и отново трябва да подемаме тия разговори и трябва неуморно да търсим изхода от създалата се тежка и кризисна ситуация. Защото, безспорно, младата ни демокрация е дотам обезкървена, унижена, поругана, насилвана, с пречупени и изопачени, изкривени опори, че някои вече с основание се питат дали изобщо е жива?!