Така формулирана, темата е необятна, но обозначава един много важен, бих казал дори съдбовен процес, който от две-три години особено върви със страшна сила: медиите загубиха същностната си роля и си личи, че на тях е отредено някакво символично, отклоняващо вниманието на хората и замазващо сериозните проблеми на общността поведение. Някой може да каже, че това се дължи на комерсализицията им, на гоненето на печалби, но аз си мисля, че не е точно така, и че има и нещо друго.

Ще дам един пример, за да си проличи какво точно имам предвид. Вчера примерно писах бележката Проблем: дали политиката е шоу?, в която засегнах проблем, свързан със същата тема. Днес искам да дам друг пример: т.н. “детски коментар” по БТВ. Всяка вечер, ухилени от умиление, водещите на централните новини ни известяват, че отново трябва да чуем “мнението на децата”, и то, знайно е, често ги питат по най-важни проблеми. Разбира се, занимателно е как дечицата чат-пат или дори редовно изтърсват някой сполучлив детски бисер, публиката, предполагам, се разкъсва от умиление (санким, какви умни деца имаме!), но да се запитаме: защо от всички възрастови категории на природонаселението само децата имат привилегията всеки ден да коментират и да заявяват детинската си позиция?! Защо, примерно, не дадат думата, да речем, на студентите, току-виж, някой от тях би заявил гражданска позиция и би казал нещо важно?! Защо не дадат думата на други категории хора, ами тъкмо децата се ползват от привилегията всяка вечер (ОЩЕ >>>> )